20:31 / 15.07.2026
212
Повишаването на минималните осигурителни прагове и на максималния осигурителен доход от 1 август налага неочаквани корекции в бюджетите на компаниите. Мнението е на Стефан Костов, съветник на КРИБ по въпросите на IT отрасъла и главен финансов директор на HRS Group – водеща компания в сферата на човешките ресурси и заетостта.
По думите на експерта ревизирането на параметрите по средата на финансовата година е сериозен административен и финансов шок, особено за сектори с висока добавена стойност като IT индустрията, където разходите са концентрирани основно в човешкия капитал.
Промяната означава, че трябва да се предоговори всичко, свързано с ресурси, проекти, цени, които са дадени за второто полугодие на тази година. Костов определи това като "допълнителен данък върху труда“ и отбеляза, че "до момента за 2026 г. в България ръстът на разходите за труд е вторият най-висок в Европа след Унгария“, каза Костов пред Bloomberg TV Bulgaria.
Той смята, че макар минималните прагове теоретично да се въвеждат за борба със сивата икономика, те често имат обратен ефект върху най-незащитените групи на пазара на труда – нискоквалифицираните работници в малките населени места. Що се отнася до равенството в осигуровките Стефан Костов подчерта, че бизнесът от години настоява за уеднаквяване на правилата за осигуряване между реалния сектор и държавните служители. Финансовият експерт отбеляза, че първоначалното въвеждане на съотношение от 80 на 20 за вноските на администрацията се прие като положителен сигнал, но според КРИБ реформата остава наполовина свършена.
Той обясни, че работодателите остро възразяват срещу практиката заплатите на държавните служители да се индексират така, че нетното им възнаграждение да остане непроменено след въвеждането на личните вноски. Според Костов това превръща реформата във фикция и натоварва допълнително държавната хазна.
Финансовият експерт предупреди, че нарастването на държавния дълг и започналата процедура по свръхдефицит срещу България са сред най-сериозните червени флагове за международните финансови институции и чуждестранните капитали. Костов посочи, че липсата на структурни реформи през последните години е довела до опасен прецедент – генериране на сериозен дефицит в период на икономически растеж. Той е категоричен, че държавата не води пазарно ориентирана антиинфлационна политика и не адресира пазарни механизми, действали успешно срещу инфлацията в други държави – върховенството на закона, свободната конкуренция, превоприлагането.
Финансовият експерт изказа съмнение, че у нас ще дойде някой, за да "направи дебела инвестиция, голяма, с дългосрочен хоризонт, при условия на такава динамика, която не може да гарантира, че това, върху което стъпва, за да направи своята прогноза, ще е валидно след 18 месеца“.
