Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Стресът често се възприема като нещо изцяло негативно - напрежение, тревожност, заплаха за здравето. Но според Георги Малчев, специалист и преподавател по маркетинг, реклама и комуникация, той има и друга страна.

Той подчертава, че ключът е в начина, по който възприемаме стреса.

"Една професорка с екип от Харвард през 2013 г. прави следното проучване: 300 души - едни гледат клипчета с послание "Стресът смазва, нормално е да не се представяте добре", а други - клипчета с послание "Стресът е страхотно нещо, амбицира те, ще дадеш максимум от себе си". И хората от втората група са се представяли по-добре и са били много по-уверени, че могат да се справят. Тоест, стресът при тях е станал подправка, а не основна съставка", каза Малчев в съботното издание на "България сутрин".

Но дори при най-устойчивите има граници. Сигналите, че стресът вече е натоварващ, са различни - безсъние, физически симптоми като болка или треперене, както и усещането, че емоциите изцяло контролират поведението. В подобни моменти човек трябва да си даде сметка за контекста и да прецени дали напрежението е полезно или вече пречи.

"Стресът е биологично заложен. Оттам нататък, ако навлезем малко по-дълбоко, ще видим, че амигдалата - част от мозъка ни, винаги подава сигнал: има ситуация, трябва да реагираш. И започват да се отделят хормони. Адреналинът помага. Обаче третият - кортизол - е този, който всъщност може да направи стреса опасен. Не еднократният стрес, а този, който поддържаме. Ако се отделят по-големи количества кортизол, той наистина те смазва - намалява жизнените функции. Ако постоянно живеем в това - "шефът ще ми се скара, няма да ми одобрят материала", тогава става опасно както за деца, така и за възрастни", отбеляза Малчев пред Bulgaria ON AIR.

Той обръща внимание и на метода на "инверсията" - техника, често използвана в науката и маркетинга. Тя се състои в това да тръгнем от най-лошия сценарий и да разсъждаваме кои условия трябва да са налице, за да стане възможен. По този начин откриваме конкретни стъпки, с които можем да намалим напрежението.