Месечната дефлация показва, че всъщност в следващите месеци най-вероятно ще реализираме намаляване на този годишен инфлационен индекс. Цените не спадат, но тенденцията е това да се случва през следващите месеци. Това каза икономистът Стоян Панчев в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“.

Цените през юни месец са намалели спрямо май с почти половин процент, но в сравнение с юни миналата година те са се увеличили с почти 9%, отбеляза той. "Т.е. имаме краткосрочна дефлация, но по-дългосрочно – доста висока инфлация, четири пъти над нормата. За да говорим за дефлация, най-вероятно цялата икономика трябва да е в рецесия. Намаляването на инфлацията не означава спад на цените. Такъв може да се наблюдава в някои продуктови категории, но като цяло цените в добрия случай просто ще спрат да растат толкова рязко, колкото през последните две години. Спад в цените почти няма да има“, обясни икономистът.

Спад се наблюдава при цените на енергията. Спад има и при някои зеленчуци, но това са сезонни изменения или специфика в конкретния пазар, обясни Стоян Панчев.

"Това, което трябва да следим, са промените в паричното предлагане и дългосрочното движение на инфлацията. Това е, което хората усещаме. Когато се реализира инфлация, обикновено цените остават на тези нива, на които ги е докарала тази по-висока инфлация. И всъщност проблемът е за хората, които не са успели да индексират доходите си“, отбеляза той.

По думите му начинът да се борим с последствията от инфлацията е увеличаване на заплатите и пенсиите. "При доходите, които държавата може да индексира – пенсии, минимална работна заплата, там виждаме среден успех“, отбеляза Стоян Панчев.

Според него заложеният 3-процентен дефицит в бюджета е възможно да бъде постигнат. Въпросът е дали ще бъдат реализирани заложените приходи в бюджета, коментира икономистът. "Другият голям въпрос е дали Европейският съюз и големите ни търговски партньори, като Германия например, няма да влязат в рецесия до края на годината, което ще намали търговията ни с тези партньори и съответно ще намали в крайна сметка и данъчните приходи от компаниите, които работят с тях, правейки това изпълнение на бюджета по-трудно“, допълни Панчев.

Ефектът от войната в Украйна според него вече е изконсумиран, стига да няма ескалация на конфликта в някаква посока. За България негативният ефект е бил около 2% допълнителна инфлация. Прекратяването на Зърнената сделка от страна на Русия се очаква да повиши цената на зърнените култури, отбеляза Стоян Панчев. "Има негативен ефект и върху туризма в България, защото създава усещането поне у част от туристите в чужбина, че Черноморският регион не е достатъчно сигурен, и вероятно ще навреди в някаква степен особено на туризма в Североизточна България“, добави той.

Икономистът посочи също, че на този етап лихвите в България все още остават едни от най-ниските в Европа, но има тенденция към увеличаване. Към момента лихвеният процент е около 3,3. Що се отнася до БВП – засега той се движи в интервала на прогнозите, обясни Стоян Панчев. "Това е относително нисък ръст, особено за бедна икономика като България. Но положителното, което трябва да кажем, е, че в крайна сметка това не е стагнация и не е рецесия“, допълни той.