Целта на възстановения Научен институт "Западни покрайнини“ е с обединени усилия да провеждаме и публикуваме научни изследвания върху историята на Западните покрайнини, които България губи като победена страна след Първата световна война с подписването на Ньойския договор. Това е един въпрос, по който българското общество не е достатъчно информирано и е важно да следим тяхното развитие в настоящето, така че всички тези неща, които са били валидни преди години, да не се изгубят някак си в съвременния глобален свят. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ докторът по история и заместник-директор на 149 СУ "Иван Хаджийски" Стефан Иванов.

"Това, което сме си поставили за основна цел, това е да събираме, систематизираме, съхраняваме документи, книги, да провеждаме научни конференции, да разобличаваме фалшификациите на историческото минало по отношение на етническия характер на населението на тези населени места.“

По думите му Института не е държавна институция и не може да замести липсващата достатъчно адекватна национална политика, но може да бъдем онзи катализатор, който да я предизвиква. "Не се предприемат достатъчно адекватни мерки на държавно ниво не защото нямат желание, а защото в много от случаите просто нямат информация за всичко това. Нашата цел е да станем една трансмисия между съвременните българи, които населяват Западните покрайнини, и онези хора в България, които имат желанието, информацията и надеждите да продължат тази дейност.“

Стефан Иванов разказа още, че Сърбия е била принудена да признае наличието на доста малцинства на своята територия, и въпреки че някои от тях са многократно по-големи от българското, никое друго не е подложено на такава жестока и директна асимилация каквато българското малцинство. "Хората са докарани до пълна зависимост от местните власти, от местните институции, които пък са окупирани в повечето случай от хора, които формално имат български произход, но реално служат на сръбската шовинистична политика. Затова е много трудно, защото там на първо място трябва да се намери смелост, за да започнеш изобщо да говориш в тази посока. Това е нашата основна мисия – ние да даваме инструменти, оръжия в добрия смисъл на думата, като научни публикации, като исторически факти, с които ние да въоръжаваме тези хора.“

Според него за незавидното положение на българското национално малцинство в Сърбия до голяма степен е виновна и нелогична политика на българските правителства през годините. Но в момента се вижда желание от страна на институциите и от партиите да се случат нещата. "Това е една благодарна тема, по която да се случи един смислен национален консенсус, не на базата на някаква ревизионистична политика или желание да прекрояваме границите в XXI век, но ние трябва да направим всичко възможно да съхраним на базата на историческата истина българския национален дух в тези изконни български земи,“ посочи той.