Прогнозата на "Евроконтрол“ е до 2025 г. да има около 20 000 полета на час над град с размерите на София заради трафика от дронове. Текущият механизъм за обслужване на въздушното движение вече не би бил подходящ. В тази технология вече говорим за изключителна автоматизация, отсъствие на човек. Това каза основателят на Unmanned System Bulgaria Стефан Христозов в предаването "Човекът на фокус“ на "Фокус“. Компанията предлага свързваща услуга на всички потребители на въздушното пространство, включително оператори на дронове, с авиационните власти, за да улесни процеса на одобрение и оторизация на полети.

Той обясни, че дроновете имат три основни компонента – безпилотен летателен апарат, линия за комуникация с него и контролен елемент. "Отсъствието на пилот на борда предполага интеракцията с този летателен апарат да протича по нов начин, очаква се постоянно да бъдат свързани в някакво облачно пространство с идеята този обмен на информация между земята и тях да е постоянен, помежду си те да могат също да се виждат. Поради това, че те варират в размери, в един момент става много трудно да бъдат засечени и следени по конвенционалните методи. Обслужването ще става не през радиокомуникация, а през облачни технологии“, обясни Стефан Христозов.

РВД са задействали механизъм за придобиване на такава технология. "Имаха амбицията да са готови до края на годината, т.е. ние вече ще видим първите примери за такава система до края на годината. Това го споделят в едни работни групи към Министерство на транспорта за EU Space, водени от заместник-министър Николай Найденов. Прави ми впечатление, че той наистина вижда перспектива в това нещо“, коментира Стефан Христозов.

Той посочи, че последните доклади от Агенцията за авиационна безопасност на ЕС показват, че се работи в посока внедряване на изкуствения интелект като технология. "Проблемът с изкуствения интелект е, че един летателен апарат, който е сертифициран, софтуерът му е сертифициран и има изкуствен интелект, на следващия полет този софтуер вече е чисто нов, защото той се е обучил през това време. Тук предстои да бъдат решавани редица проблеми“, обясни Христозов.

Методологията SORA за оценка на рискове дефинира два основни вида риск при използването на дронове – наземен и въздушен. Друг проблем, който се дефинира, е шумовото и визуално замърсяване на въздушното пространство, отбеляза Христозов. "И не на последно място стои въпросът дали нашите градове са готови за това, защото това нещо излита, но то трябва и да кацне някъде. Не само че трябва да бъде обслужвано през целия си път от точка "А“ до точка "Б“ като въздушно пространство, но то трябва да бъде поместено“, отбеляза експертът.