18:02 / 16.05.2026
469
След години обществени кампании, протести и десетки хиляди подписи, темата за клетките за телета отново стигна до парламента. Този път обаче от "Невидими животни“ посочват, че краят на тази практика вече е близо.
През седмицата в Триъгълника на властта организацията за защита на животните проведе визуално атрактивна акция с призив за край на жестокото отглеждане на телета в клетки.
Символични клетки на пл. "Атанас Буров“ посрещнаха депутатите в първите дни от работата на 52-рото Народно събрание – с ясно послание: 150 000 българи вече подкрепят петицията за край на клетките за телета. Темата се обсъжда от години, а общественото очакване е проблемът да бъде решен.
В предходното 51-во Народно събрание беше внесена една от най-големите петиции в историята на България – със 110 000 подписа за прекратяване на тази практика на отглеждане на телета в единични изолационни клетки. Тогава в комисия народните представители единодушно подкрепиха искането и каузата, но за съжаление парламентарното време не стигна за необходимите законодателни промени.
Днес петицията вече има 150 000 подписа. Съвсем скоро тя ще бъде внесена отново в Народното събрание, а целта на акцията е да се покаже на новоизбраните депутати в 52-рото Народно събрание, че темата остава актуална и подкрепена от значителна обществена група.
"Това е тема, която продължава, зад която има много хора, които очакват решение на този проблем и тя трябва да бъде сред темите и проблемите, които те да решат в някакъв срок, тъй като в момента, на практика, цялата отговорност и възможност за решаване на този и много други проблеми е в тях и вече въпросът е единствено на желание“, коментира в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС Стефан Димитров от "Невидими животни“.
Подкрепа от депутати и първи реакции в новия парламент
По време на акцията в четвъртък пред символичните клетки са се спрели депутати от различни парламентарни групи. По думите на организаторите представители от повечето групи са изразили подкрепа, включително и пред медии на място: "Виждаме внушителна подкрепа от народните представители и това потвърждава картината, която видяхме и при анкета преди изборите сред кандидатите за народни представители“, посочи Стефан Димитров.
Общо 46 избрани народни представители от пет от шестте парламентарни групи са участвали в предварителната анкета. Единствено от ДПС не е имало отговорили. Най-много от тези 46 са от "Прогресивна България“, а останалите са разпределени между различните политически формации. "Това е безпрецедентно и е знак, че още в началото на мандата в 52-рото Народно събрание животните имат значителна група от защитници“, допълниха от организацията.
ФОКУС потърси за коментар представител на най-голямата парламентарна група в 52-ото Народно събрание. Пред медията ни Антон Кутев заяви, че "Прогресивна България“ подкрепя забраната на клетките за телета, но ще постави въпроса за финансирането.
Ангажименти след изборите и промяна в нагласите
"Имахме много разговори с народните представители преди изборите и сега виждаме най-важното – след изборите тези ангажименти и разговори се материализират и остават в сила“, обясни в ефира ни Стефан Димитров.
"Не виждаме никакъв опит да се бяга от тези ангажименти, а напротив – търсят се начини и народни представители се свързват с нас да искат подкрепа и да работим заедно в посока на изпълнение на тези ангажименти. Това е изключително силният знак, който аз виждам“, посочи той.
Димитров допълни, че контактите с фермери също показват промяна в сектора. По думите му през последните години десетки български фермери, включително средни и големи кравеферми, са преминали към свободно групово отглеждане на телета. "Много по-добре се чувстват телетата, по-добре се развиват, по-малко боледуват, по-малко смъртност има, по-лесно се отглеждат, съответно по-малък разход на труд има“, посочи той, цитирайки опита на фермери. Според него тенденцията е устойчива и вече обхваща около 50 средни и големи промишлени кравеферми: "Това е по-добро и за животните, и за фермера, и за обществото, а това е и европейска тенденция.“
Финансиране и възможни механизми за промяна
По отношение на финансирането Стефан Димитров обясни, че са проведени няколко срещи с Министерството на земеделието и храните. По думите му съществуват няколко възможни механизма за подкрепа на прехода към отглеждане без клетки.
Първият е в рамките на интервенцията за инвестиции в земеделски стопанства, където вече са направени промени, така че проектите за преход към свободно отглеждане да бъдат с приоритет.
Вторият механизъм са средствата за хуманно отношение към животните, които се предоставят ежегодно на фермери, надвишаващи минималните изисквания. Това отново са европейски пари по отношение на говедовъдството.
Третият вариант е държавна помощ, която според него би била най-лесна за кандидатстване от страна на фермерите.
Стефан Димитров припомни, че подобна схема е съществувала през 2022 г. и е била сред най-търсените от сектора: "Това отново потвърждава, че фермерите сами искат да направят тази промяна. Когато има подкрепа, няма причина това да не се случи.“
Широка подкрепа от различни сектори и ново внасяне на петицията
Според Димитров каузата не се подкрепя единствено от организации за защита на животните. Положителни становища има и от големи развъдни браншови организации, потребителски организации, ветеринарни лекари и специалисти. "Това показва широка подкрепа и липса на сериозни аргументи против“, каза той.
Следващите стъпки включват внасяне на петицията с вече събраните 150 000 подписа в 52-рото Народно събрание и очакване на законодателни действия. "Смятам, че моментът е настъпил“, убеден е Стефан Димитров.
