До 2050 г. трябва да има изградени още поне два атомни блока, които ще са нужни за осигуряване на необходимата базова мощност в България и за нормална работа на електроенергийната система на страната. Това каза Станислав Георгиев – изпълнителен секретар в Българския атомен форум, в предаването "Метроном“ на Радио "Фокус“.  

Според изискванията на европейската общност, до 2035 г. България трябва да прекрати експлоатацията на термичните централи. "Дали това ще стане или не, вече е друг въпрос, но тези 3000 мегавата трябва да бъдат заместени с нещо. Ако Седми и Осми блок заместят термичните централи, на нас ще са ни необходими още два блока, които ще заменят Пети и Шести блок в "Козлодуй“, чиито срок на експлоатация изтича през 2049 и 2051 г.“, обясни Станислав Георгиев.

По думите му работата по проекта за изграждане на Седми и Осми блок върви активно през последните две години. "Хубавото при него е, че има политическа подкрепа от всички партии в нашия парламент. Що се отнася до следващите два блока, при тях има леко "заекване“ в наличната в момента стратегия за развитие на енергетиката. Възможностите на нашата страна се изчерпват с използването на площадка "Белене“.

Това е една много добра реалност, която има нашата страна, защото одобряване на площадка за изграждане на нова атомна централа е много дълъг и сложен процес, а ние имаме одобрена площадка“, заяви експертът.

Според него за инсталиране на малки модулни реактори България може да мисли след време, когато вече има изградени такива в други страни и те са доказали своята ефективност, надеждност и безопасност.

В момента ЕСО има огромни трудности с регулиране на ВЕИ мощностите. Изградените през последните години мощности са около 4500 мегавата. "Ако те работят активно, системата има огромни трудности, защото в най-натоварените моменти вечер, когато е пикът на потреблението, тях ги няма. В момента липсва законодателна база, която задължава бизнесмените, които искат да изграждат големи соларни паркове, да осигуряват батерии, които да акумулират произведената от тях енергия, когато тя не е нужна на системата, или с еквивалентни инвестиции да участват в изграждането на базови мощности, които могат да заменят соларните паркове, когато тях ги няма. Този въпрос много добре се разбира от ръководителите на ЕСО и се надявам, че те ще направят съответните стъпки за решаване на законодателната база в това направление“, допълни Станислав Георгиев.

Соларните паркове и атомните централи са различни видове мощности, които обаче не се конкурират. "Напротив, и на европейско ниво все повече се говори, че трябва да се намери начин тези две направления да се подпомагат, а не да се конкурират“, отбеляза изпълнителният секретар в Българския атомен форум.