09:52 / 12.02.2026
2276
Д-р Тихомира Георева, гастроентеролог и диетолог, с научно обяснение за читателите на Plovdiv24.bg защо, точно когато сме емоционално най-слаби, губим контрол над храната и имаме силен апетит за сладко. Подходящо за влюбени, послучай 14 февруари - Денят на Свети Валентин.
Според специалиста, всичко, което се случва с тялото ни не е въпрос на характер, а на човешка физиология.
"Защото тялото работи по правила, които нямат нищо общо с мотивационни цитати и "стегни се". Не волята се чупи, хормоните ти се сриват.
След силна емоция – любов, влюбване, раздяла, скандал, стрес – в тялото става истински хормонален взрив. Допаминът се качва рязко, после пада още по-рязко. Кръвната захар започва да се люлее. А мозъкът включва авариен режим: "дай ми нещо бързо и сладко, за да оцелея". И тук идва храната. Не броколите, а захарта, тестото и шоколадът. Особено при хора с инсулинова резистентност храната много лесно става заместител на липсващата близост, сигурност и допамин.
Емоционалният срив е по-опасен от тортата!", твърди д-р Георева.
"Влюбването, празниците, големите чувства – всички ги познаваме. В началото има прилив - по-малко сън, по-малко глад, повече енергия, повече живот. Докато сме влюбени, често не сме гладни. Тялото е на хормонален допинг. Но когато емоцията приключи допаминът пада. Тогава апетитът се връща с отмъщение. Тогава идват добре познатите симптоми - умора, празнота, неконтролируем глад, желание за сладко, за хляб, за "нещо, с което да ми стане по-добре".
И не –това не е лакомия. Това е физиология.
Любовта е хормонална буря, не романтична комедия! Романтиката е в главата. Любовта е в хормоните.
В тялото се активира каскада от хормони: допамин – удоволствие и зависимост: окситоцин – привързаност и сигурност, серотонин – баланс, адреналин и норадреналин – потиснат апетит", каза още специалистът.
Затова, според д-р Георева, в началото на любовта ядем по-малко. Но нито един хормон не остава вечно "на върха". След пика идва спадът. И гладът. След силна емоция нивото на допамина рязко пада. И тогава се появява добре познатият сценарий - срив в настроението: липса на мотивация: силен глад: търсене на бързо удоволствие по най-бързият път чрез храната и чрез най-лесния начин - захарта.
Емоционалното преяждане не започва от стомаха. Започва от мозъка. Когато допаминът спадне, мозъкът не пита дали си на режим. Той иска шоколад, паста, сладкиши, алкохол.
"Проблемът е, че това удоволствие трае минути. А след него спадът е още по-дълбок и гладът е още по-агресивен - инсулинова резистентност, когато храната долива масло в огъня.
При хората с инсулинова резистентност картината е още по-брутална.След въглехидратно хранене кръвната захар скача, инсулинът се изстрелва, следва рязък спад. Резултатът от гова е умора, раздразнителност, треперене, агресивен глад и още по-силно желание за въглехидрати. Различни са механизмите.
Един и същ е финалът. А той е "дай ми още".
И ето какво чувам всеки ден в кабинета - "докато бях във връзката, отслабнах. Сега ям вечер, без да съм гладна. След раздялата започнах да ям чипс– не защото го искам, а защото ме успокоява" и "след скандал ми пада кръвната захар и ям каквото намеря", разказа д-р Тихомира Георева.
Според нея хората са различни, но биологичният сценарий е един и същ. И най-опасният момент не е виното и десертът. Най-опасният момент не е празникът. Не е тортата. Не е червеното вино. Най-опасен е денят след силната емоция. Седмицата след края. Периодът "вече осъзнах, но още боли".
Там започват килограмите - не от лакомия, а от хормонален глад за смисъл.
Д-р Тихомира Георева дава и формулата за излизане от този капан:
"Това става без драстични диети, не с лишения, а с разбиране. Това са стабилни хранения с протеин, мазнини и фибри, по-малко резки въглехидратни пикове, движение, което носи удоволствие, не наказание, сън и емоционална хигиена. Защото не всичко се лекува с храна.
Заключението - любовта, хормоните и апетитът са много по-свързани, отколкото ни се иска да признаем. Когато го разберем, спираме да се обвиняваме и започваме да се грижим за себе си умно. Защото щастливото тяло не се бори със себе си. То търси баланс – и в емоциите, и в храната", ни съветва д-р Тихомира Георева, с много любов и знания.
