Населението се топи поради две основни причини. Първата е ниската раждаемост, а втората е продължаващото застаряване на населението. Непрекъснато се увеличава средната възраст, поради което намалява контингента на жените в детеродна възраст. Следователно малък брой майки - малък брой раждания, съвсем логично е и да намалява населението. Обръщам внимание, че този процес има силна цикличност, като според дългосрочните прогнози ще настъпи и обрат, който ще се изразява в бъдещо подмладяване на населението. Това каза доц. Спас Ташев, ръководител на департамент "Демография“ в Института за изследване на населението и човека при БАН в предаването "България, Европа и светът на фокус" по радио ФОКУС.

Според данни на Евростат българите ще намалеят с 1 млн. и 800 хил. души в края на века, а нацията ни ще е сред най-младите.

И допълни: "Този процес до голяма степен е естествен, тъй като в момента имаме натрупване на огромен брой население във високите възрасти, когато това население по своя естествен път изчезне от битието на страната ще имаме наистина известно подмладяване. В това число ще бъдем водещи в Европа, но това не трябва да ни успокоява, защото при всички сценарии, които са разработвани за населението на България, а дори при най-благоприятните, се предвижда намаляване на общия брой, което разбира се е една тревожна тенденция".

На въпрос как да преодолеем тези проблеми и диспропорциите на разположението на хората, той отговаря: "Първо ние имаме възрастова диспропорция. Освен това имаме и териториална диспропорция. Правилно отбелязвате, че имаме концентрация на население в няколко големи града, докато друга част от територията на страната се оприличава на "демографска пустиня", това е критерий, който разглежда концентрацията на население под 10 души на квадратен километър. В момента около 40% от население от територията на страната е демографска пустиня. Това води до невъзможност за икономическо участие или пълноценно икономическо участие на тези територии в стопанския живот на страната и създава още по-големи затруднения".

Според него посоката, в която трябва да вървим е демографската политика,  ориентирана основно към промяна в самата философия.

"Повече от 30-35 години, пък да не говорим за инерцията в демографската политика от периода на социалистическата власт, страната е основно насочена към социални дейности, социално подпомагане. Виждате обаче, че социалните дейности към настоящия етап не дават някакъв голям резултат. Какъв резултат трябва да очакваме, за да имаме едно просто възпроизводство на населението? Раждаемостта, т.е. средният брой деца на една жена в детеродна възраст трябва да бъде 2,1, а ние сме далече под този показател. Към 2023 година имахме значително подобряване на този показател. Дори тогава бяхме първенци в Европа по раждаемост, като стойността беше 1,81, а през предходните години леко се повишаваше.Ние като изследователи смятахме, че това е една положителна и трайна тенденция. За съжаление, през последвалия период се наблюдава спад на този показател и в момента за 2025 година неговите стойности са 1,65, далеч под възможности за просто възпроизводство", коментира още Ташев.

Експертът споделя, че има все пак и положителни тенденции от 2000 г. насам, а именно положителен миграционен прираст. Т.е. хората, които се изселват от страната са много по-малко от броя на лицата, които се заселват в страната, което  до известна степен компенсира естественият отрицателен приръст на населението. Става ясно, че през 2024 година населението на страната намалява с 8000 души, през 2023 само с 2000, а през 2025 вече намаляваме с 13 000 -14 000.

"Миграцията е един от механизмите, който може да бъде използван. Тук имаме и резерви, българските общности зад граница, политика на завръщане на български граждани, пребиваващи основно в други страни на Европейския съюз, но при всички случаи трябва да работим и в посока подобряване на раждаемостта, като смятам, че от чисто социална политика, бъдещата демографска политика, трябва да се стане обект на националната сигурност. Трябва да си дадем сметка, че ако ние не управляваме демографските процеси, няма да можем да управляваме и икономическите и политическите процеси, ще имаме все повече уязвими територии, което ще поставя под въпрос дори нашия държавен суверенитет върху част от държавната ни територия", заяви още Спас Ташев.