09:04 / 20.10.2026
468
Двойката Илияна Йотова и Кирил Вълчев е категоричен фаворит в президентската надпревара. Тя е с 49,2% от гласовете на решилите да гласуват. На второ място е Андрей Гюров с Георги Кандев с 24,8%. Това показва национално представително проучване на агенция "Сова Харис“, проведено по поръчка на вестник "Труд news“ между 13 и 17 октомври 2026 г. сред 1000 български граждани. Данните са събрани чрез стандартизирано интервю лице в лице в дома на респондента. Максималната грешка за 50% относителен дял при 95% доверително равнище е 3,1%.
Ниска активност и липса на интрига
Декларираната избирателна активност е 38,1%. Това е с 2% по-малко от активността на президентските избори през 2021 г. Според анализа, подписан от Васил Тончев, липсата на интрига намалява интереса към изборната надпревара, а наличието на изявен фаворит се отразява негативно на избирателната активност.
Анализът отбелязва, че ситуацията е сходна с тази от 2021 г. Тогава основното противопоставяне било между действащ президент с лявоцентристки възгледи и конкурент вдясно от центъра с либерална насоченост. Директен дебат нямало, дискусиите по конкретни политики били на заден план, а акцентът в кампанията бил върху опити за компрометиране на опонента на личностна основа. Според анализа и тогава, и сега това сваля борбата до премерване на твърдите ядра на симпатизанти и до неспособност за привличане на периферен електорат.
Съотношението между двете страни обаче е асиметрично: лявоцентристки ориентираните са над два пъти повече от тези с дясноцентристка ориентация. В анализа се посочва и че основният фаворит е жена, което е предимство в "турболентната обстановка“ в страната и в международен план. Проевропейската ориентация за бъдещето на страната продължава да е водеща.
Резултати за първия тур
Гласовете сред посочилите конкретна двойка се разпределят така:
- Илияна Йотова и Кирил Вълчев: 49,2%
- Андрей Гюров и Георги Кандев: 24,8%
- Костадин Костадинов и Петър Волгин: 9,5%
- Радостин Василев и Красимир Манов: 3,1%
- Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева: 2,6%
- Иван Христанов и Стоянка Черкезова: 1,9%
- Друга двойка: 8,9%
Националистическият вот се концентрира около кандидатите на "Възраждане“ Костадин Костадинов и Петър Волгин. Те са на значителна дистанция от възможността да стигнат до балотаж. Двойките на Василев, Михайлов и Христанов са забележими в кампанията, но според анализа присъствието им се свежда до борба за престиж.
Балотажът е сигурен
Според изискването на закона ще има втори тур. Данните сочат, че в него ще се класират Йотова-Вълчев и Гюров-Кандев. При такава схема подкрепата е 65,8% за Йотова-Вълчев срещу 34,2% за Гюров-Кандев. Анализът я определя като твърде сходна със ситуацията отпреди пет години и не отчита тенденция за промяна в нагласите.
Срещу националистите Костадинов-Волгин преднината на Йотова-Вълчев би била още по-голяма: 72,7% срещу 27,3%.
Въпросът "Бихте ли гласували за следната двойка“ показва максималната подкрепа, която всеки кандидат би могъл да постигне. Отговорът "да, бих гласувал/а“ дават:
- 29,5% от всички гласоподаватели за Йотова-Вълчев
- 11,7% за Гюров-Кандев
- 7,6% за Костадинов-Волгин
Според анализа това означава електорален максимум от около 1,5 млн. гласа за Йотова-Вълчев, 600 000 за Гюров-Кандев и 400 000 за Костадинов-Волгин. Категорично не биха гласували за Йотова-Вълчев 40% от запитаните, за Гюров-Кандев 54,7%, а за Костадинов-Волгин 61,5%. Анализът подчертава, че до края на кампанията са възможни промени, но в рамките на очертаните параметри. Към момента няма индикации някой кандидат да привлече вълна извън декларираната подкрепа.
Най-голям дял от хората (47,7%) подкрепят подход, основан на лоялност към европейските партньори, но и на отстояване на националните интереси. 36,4% предпочитат страната да се води единствено от собствените си интереси, а едва 10,5% смятат, че България трябва да следва решенията на европейските институции. Анализът отчита отчетливо предпочитание към самостоятелно определяне на националната политика, без отхвърляне на европейското сътрудничество.
За президентската институция преобладава очакването тя да бъде коректив (49,8%), а не балансьор (37,7%). Според анализа това предполага търсене на по-активен институционален контрол и може да е признак за неудовлетвореност от останалите политически институции.
Почти половината от запитаните (47,5%) посочват вътрешнополитически фактори като основна причина за ръста на цените. 37,2% акцентират върху външнополитическите обстоятелства. В анализа се подчертава, че това са обществени възприятия, а не доказателство за обективния принос на различните фактори за инфлацията.
45,2% очакват правителството да осигури условия за честен и демократичен вот на 25 октомври. 24% не споделят това мнение, а 30,8% не могат да преценят. В сравнение с предизборната ситуация през април 2026 г. делът на хората, които очакват честни избори, е с 10% по-висок. Според анализа това е знак за стабилизиране на отношението към изпълнителната власт.
В обобщението си анализът описва общество с желание за защита на националните интереси, с очаквания към президентската институция да упражнява контрол и със склонност да търси вътрешнополитическа отговорност за икономическите затруднения. Според него то не отхвърля институционалния и европейския модел, но очаква по-убедително отстояване на интересите си и по-голяма отчетност от управляващите.
