10:11 / 28.07.2026
205
Национално представително изследване, проведено от социологическа агенция Глобал Метрикс, очертава първоначалните нагласи на българските граждани преди президентските избори през 2026 г. Изследването показва както наличието на ясно разпознаваеми политически ядра, така и значителен дял избиратели, чието окончателно решение ще зависи от конкретните номинации и конфигурацията на президентската надпревара.
Доверие в политически лидери и обществени личности
Индексът на доверие очертава силно поляризирана среда и преобладаващ дефицит на доверие към политическите личности. Единствените фигури с ясно изразен положителен баланс между доверие и недоверие са Румен Радев с индекс +35% и Илияна Йотова с +31%.
Сред останалите изследвани личности най-близо до неутралната стойност са Даниел Вълчев (–6%), Иван Христанов (–9%) и Андрей Гюров (–10%), което ги поставя в сравнително по-благоприятна позиция спрямо повечето партийно разпознаваеми фигури. Значително по-негативен е балансът при утвърдени партийни лидери, като най-ниски стойности се регистрират при Бойко Борисов (–66%) и Делян Пеевски (–86%).
Резултатите показват, че освен непосредствената електорална подкрепа, способността на бъдещите кандидати да ограничат общественото отхвърляне и да изградят доверие извън собствените си политически ядра ще бъде ключов фактор в президентската надпревара.
Данните за доверието очертават ясно разграничение между няколко типа публични фигури. Най-високо доверие получава Румен Радев: общо 58% заявяват, че по-скоро или напълно имат доверие в него. След него се нарежда Илияна Йотова с 53% общо доверие. Това са единствените фигури, при които доверието ясно надвишава недоверието. И при двамата се наблюдава и много висока разпознаваемост – делът на респондентите, които не ги познават, е около 3%.
Следваща група формират личности с по-умерени нива на доверие, но и с по-голям потенциал за допълнително позициониране – Даниел Вълчев, Иван Христанов и Андрей Гюров.
Даниел Вълчев и Андрей Гюров имат сходен дял на доверие – по 26%. При тези фигури обаче балансът между доверие и недоверие е по-неблагоприятен, тъй като недоверието остава по-високо от доверието. В същото време при тях има и сравнително високи неутрални дялове, особено при Даниел Вълчев и Андрей Гюров, където около една четвърт от респондентите не заемат категорична позиция. Това означава, че общественото отношение към тях все още не е напълно стабилизирано.
Иван Христанов е по-особен случай. Делът на положително доверие към него е 15%, но 43% от респондентите посочват, че не го познават. Това е най-високият дял на непознаване сред включените личности. Следователно степента на доверие към него не може да се тълкува като критично отношение, а по-скоро като резултат от ограничена разпознаваемост и очертава значителен резерв за разширяване на доверието с нарастване на популярността му при предизборна кампания.
При част от по-разпознаваемите политически фигури се наблюдават високи нива на недоверие. Най-силно отрицателно натоварване има Делян Пеевски общо недоверие от 90%, включително 84% пълно недоверие. Следват Бойко Борисов със 77% общо недоверие, Асен Василев с 66%, Атанас Атанасов с 65%, Костадин Костадинов с 63%, Радостин Василев с 63% и Ивелин Михайлов с 61%. Това показва, че високата разпознаваемост при част от политическите лидери не се превръща автоматично в доверие, напротив, при някои от тях тя е съпроводена с ясно изразено отхвърляне.
Стартовата картина за президентски избори е фрагментирана
Когато изборът е поставен през партийна принадлежност на бъдещия кандидат, най-висока начална подкрепа сред заявилите, че ще гласуват, получава кандидат на "Прогресивна България“ – около четиридесет процента от избирателите (39.7%). Следват кандидат на ПП–ДБ с 13.3% и кандидат на ГЕРБ–СДС с 11.5%.
Данните за конкретни публични личности дават допълнителна представа за техния потенциал, но не представляват изборна прогноза, тъй като въпросът измерва готовност дадена личност да бъде подкрепена, а не избор между взаимно изключващи се кандидати. В рамките на изследването са тествани различни личности, като са представени тези, които събират най-висока подкрепа. По този показател Илияна Йотова е в най-силна стартова позиция – около половината от анкетираните заявяват, че по-скоро или със сигурност биха я подкрепили. Трябва да се отбележи, че изследването е завършено преди официалното обявяване на кандидатурата на Илияна Йотова. Следват Андрей Гюров – 23%, Даниел Вълчев – 18% и Иван Христанов – 12%. При Христанов обаче особено висок е делът на хората, които все още се колебаят или не могат да преценят – общо 43%, което е свързано и с по-ниската му разпознаваемост. Това е резерв, от който той може да черпи.
Тези стойности трябва да бъдат разглеждани като условни стартови позиции, в случай че тези личности се кандидатират официално в предстоящата президентска надпревара. Към момента на изследването значителна част от потенциалните кандидати все още не са официално заявени или номинирани. Следователно подкрепата за тях се измерва в хипотетична конфигурация. Появата или отпадането на кандидати, както и промяна в номинациите на основните политически сили, могат да доведат до съществено преразпределение на вота. Реалните кандидатури и предстоящата кампания ще са ключови за по-точното измерване на подкрепата.
Партийните електорати показват различна степен на мобилизация и преливане
Илияна Йотова има най-широка подкрепа извън едно-единствено партийно ядро. Готовност да я подкрепят заявяват 84% от симпатизантите на БСП–Обединена левица и 78% от подкрепящите "Прогресивна България“. Показателно е, че и сред хората, които не припознават нито една партия, 37% заявяват готовност да я подкрепят.
Андрей Гюров има ясно изразено реформаторско ядро – подкрепа заявяват 74% от респондентите с възгледи, близки до тези на ПП–ДБ. Извън тази група потенциалът му чувствително намалява – до 22% сред симпатизиращите на "Прогресивна България“, 19% сред ГЕРБ–СДС и 5% сред "Възраждане“.
При Иван Христанов най-силният резултат е сред респондентите с възгледи, близки до тези на Антикорупционния блок, където готовността за подкрепа достига 47%, а сред симпатизантите на ПП-ДБ получава 27% и привлича собствена периферия от симпатизанти на различни политически сили.
Даниел Вълчев има по-разпръсната подкрепа – по-високи стойности се наблюдават сред симпатизантите на ГЕРБ–СДС (33%) и на ИТН (34%).
Данните от различните сценарии показват силна мобилизация на ПП–ДБ и "Прогресивна България“, а при евентуален втори тур именно способността за привличане на гласове отвъд партийното ядро се очертава като решаваща. Например при отсъствие на кандидат на "Прогресивна България“ 66% от неговите хипотетични избиратели посочват Илияна Йотова като втори избор.
Едни от интересните резултати в проучването са профилите на отделни, обсъждани в публичното пространство личности, потенциални конкуренти на Илияна Йотова.
Даниел Вълчев
Даниел Вълчев е познат на около 83% от българите като 26% изразяват доверие, 32% - недоверие, а 25% са неутрални. Образът му се свързва преди всичко с експертност, професионализъм и академична компетентност. Той най-често е възприеман като експерт и професионалист и като учен или човек на знанието, което очертава силно изразен интелектуален и експертен профил. По-умерено е възприемането му като политически лидер, обединител или близък до ежедневните проблеми на гражданите.
Иван Христанов
Разпознаваемостта на Иван Христанов сред сравняваните представители на антикорупционната общност е най-ниска – 45%, но сред хората, които го познават, положителното отношение е 40%, срещу едва 19% отрицателно. Това е най-благоприятният баланс между позитивни и негативни оценки и показва успешно конвертиране на разпознаваемост в подкрепа.
Образът на Христанов се свързва най-вече с експертност, почтеност, обществена ангажираност и способност за комуникация с гражданите. Положително се оценяваткомпетентността му, убедителното говорене, близостта до хората и разбирането на техните проблеми. Това му дава забележима позиция в антикорупционния и гражданския сегмент и предполага резерв за увеличаване на подкрепата при по-висока публична разпознаваемост.
Андрей Гюров
85% от запитаните разпознават Андрей Гюров като личност, като 26% изразяват доверие към него, 36% – недоверие, а 23% са неутрални. Образът на Андрей Гюров се свързва най-вече с експертност, професионализъм и управленски капацитет. Сред най-силно оценените му характеристики са представителният външен вид, управленският опит, компетентността и способността да говори убедително. Публичният му профил има ясно институционално измерение – той се възприема както като експерт, така и като политическа и управленска фигура. Това му дава добра стартова позиция сред реформаторски и проевропейски настроените избиратели, като данните показват резерв за разширяване на подкрепата чрез по-силно изграждане на образ на надпартиен и обединяващ кандидат.
Изследването показва, че нито една от потенциалните кандидатури не може да бъде разглеждана изолирано. Президентската надпревара остава отворена, а окончателното подреждане ще зависи преди всичко от това кои личности реално ще бъдат номинирани, кои политически сили ще застанат зад тях и как ще се преразпределят гласовете след обявяването на пълния списък с кандидати.
Какъв трябва да бъде следващият президент на България
Данните очертават ясно очакване следващият президент да не бъде нито чисто церемониална фигура, нито носител на радикална промяна към президентска република. Преобладава търсене на балансиран, но активен президентски профил – държавен глава, който обединява, защитава националния интерес, има международна тежест, говори по важните обществени теми и остава далеч от партийните зависимости. В същото време избирателите поставят на първо място личната почтеност и моралния интегритет, а не толкова представителността, комуникационния стил или партийния ресурс зад кандидата.
По отношение на модела на поведение, който трябва да възприеме следващият президент, най-голям дял от респондентите предпочитат баланс между активна и представителна роля (42%). На второ място, но също със значителен дял, е очакването за президент с по-силна и активна роля в управлението (32%). Това означава, че общо наддве трети от анкетираните подкрепят вариант, при който президентът има видимо присъствие в публичния и политическия живот, но без това непременно да означава преминаване към президентска република. Подкрепата за президентска република остава ограничена (9%), почти равна на дела на онези, които предпочитат президент с ограничено участие и предимно представителни функции (9%).
Оценките за ролята на президента показват силен обществен консенсус около няколко функции на институцията. Най-високо одобрение получава твърдението, че президентът трябва преди всичко да обединява нацията 79% са напълно съгласни, а общо 89% са съгласни или напълно съгласни. Следват очакванията президентът да защитава националния интерес дори срещу правителството: 73% напълно съгласни и 87% общо съгласни, да има силна международна роля: 73% напълно съгласни и 86% общо съгласни, както и да говори по важните обществени теми: 67% напълно съгласни и 87% общо съгласни.
Тези резултати показват, че общественият образ на "добрия президент“ съчетава няколко роли: обединител, защитник на националния интерес, международно легитимен представител на страната и активен участник в публичния дебат. Подкрепата за президента като коректив на правителството също е висока: 55% са напълно съгласни, а 74% са съгласни или напълно съгласни. По-ниско, макар и все още значимо, е одобрението за ежедневно присъствие "сред народа“ : 46% напълно съгласни и 64% общо съгласни. Най-слабо подкрепено е разбирането, че президентът трябва да има предимно представителни функции – само 22% са напълно съгласни, а общо съгласните са 35%, докато несъгласните или напълно несъгласните достигат 38%. Това потвърждава, че пасивният, церемониален модел на президентството не отговаря на преобладаващите обществени очаквания.
Изследването е проведено между 23 юни и 11 юли 2026 г. сред национално представителна извадка от 1503 пълнолетни български граждани. Методът е стандартизирано интервю по метода "лице в лице“ с таблет – TAPI (Tablet-Assisted Personal Interviewing). Представените данни не трябва да се четат като прогноза за резултат на бъдещи президентски избори. Част от включените имена и формулировки не са реално обявени кандидатури, а тестови варианти, чрез които се измерва предварителна електорална ориентация, потенциал за подкрепа, втори избор и степен на отхвърляне. Реалната кампания най-вероятно ще промени значително тази картина – както при официалното обявяване на кандидатите, така и в хода на самата предизборна кампания, когато личните биографии, посланията, подкрепата от политическите сили и динамиката между кандидатите ще започнат да влияят много по-силно върху избора на гражданите. Следва да се обърне специално внимание и на обстоятелството, че теренната работа по изследването е приключила много преди 24 юли – датата, на която настоящият президент Илияна Йотова официално обяви намерението си да се кандидатира на президентските избори. В този смисъл към момента на провеждане на изследването нейното име също попада в групата на потенциалните, а не на реално обявените кандидати. В този смисъл настоящите резултати дават моментна снимка на началните нагласи, а не прогноза за окончателно подреждане. Те са полезни най-вече за разбиране на няколко въпроса: доколко президентските избори мобилизират избирателите; кои политически пространства имат по-голям стартов потенциал; къде има твърди ядра и къде колебание; както и между кои кандидатски профили съществуват резервен потенциал или електорални бариери.
