Агресия между децата винаги е имало, и винаги един от мотивите е бил показността и това да демонстрираш нещо пред някакви важни за теб хора, най-често връстници. С достъпността до социалните мрежи буквално за секунди можеш да си набавиш публика от хиляди хора и да получиш хиляди одобрения, хиляди лайкове, което всъщност е един от основните мотиви за всеки един човешки акт – ние правим всичко, водени от желанието да получим одобрение. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ социалният психолог доц. Николай Димитров.

По думите му агресията е неприемлива, но тя е естествена част от човешкото развитие, от комуникацията между хората и особено при по-малките деца. "В детската възраст много често агресията е сигнал, а не проблем сама по себе си. Може да говорим за емоционална незрялост – тогава, когато децата не умеят да разпознават и регулират емоциите си, през агресия изразяват гняв, страх, безсилие, ревност. На второ място това сигнализира за липсата на внимание или признание. Тогава агресията се превръща в начин именно да се привлече внимание. Може да е заради стрес и някакви промени в семейството, свързани с развод, ново бебе, смяна на училище,“ обясни той, като посочи имитацията като най-често срещаната причина за агресивното поведение на децата – ако децата виждат агресия у възрастните, в семейството си, в медиите, на улицата, те започват да я приемат за норма и те също да проявят агресия.

Тийнейджърската възраст е една много специфична възраст, често и много проблемна възраст. В този период агресията е поведение, през което младежът се опитва да се утвърди, да защити граници или да постигне някакъв контрол, често в чисто социален контекст, посочи още психологът. "Пубертетът е период, в който младежът търси отговори на въпроси, от типа: кой съм аз, къде принадлежа, какво ми е мястото сред другите. И когато той не се чувства сигурен в себе си, агресията може да се превърне в начин на себеизразяване, на себезаявяване. Тогава тя е отговор, или пък може да бъде предпазна мярка срещу игнориране от другите. Без да оправдаваме агресията в тази възраст, не трябва да пренебрегваме и емоционалния хаос в пубертета,“ посочи той и добави, че тук от ключово значение е семейната динамика, емоционалната връзка с родителите.

Според доц. Димитров забраната за ползване на социални мрежи за деца под 15 години е доста спорна, и както има своите основания, така и крие сериозни рискове. Една такава забрана практически трудно би могла да бъде изпълнена и оттам да бъде направена ефективна, тъй като няма как да бъде контролирана. "Струва ми се, че някак си вместо да научим децата да използват социалните мрежи безопасно, ние се опитваме да ги лишим от нещо, което е част от действителността ни.“