08:14 / 14.01.2026
2075
Едва пет сигнала за корупция с евросредства са подадени в институциите между 2021 и 2023 г. Две глоби са наложени на лица, ангажирани с управлението им. Това се казва в одит на Сметната палата, цитиран от ФОКУС.
През програмния период 2021-2027 г. с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 програми, като предвидените средства за тях са в размер на близо 13 млрд. евро (25,4 млрд. лева). Наличието на корупционни практики би изложило на риск изпълнението им.
България има Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията, но организацията на управлението на този процес на национално ниво не е адекватна.
Служителите във ведомствата и бенефициентите се страхуват да сигнализират за злоупотреби с власт за лична изгода, защото не се чувстват защитени и нямат доверие в институциите, показват резултатите от социологическо проучване, поръчано от Сметната палата.
Това са част от констатациите на Сметната палата, направени след одит за ефективността на мерките за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване и управление на средствата от европейските фондове за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г.
https://www.bulnao.government.bg/bg/documents/15559/OD_KORUPZIA_12.2025.pdf
Одитът обхваща девет органа на изпълнителната власт, в чиито администрации са управляващите органи на финансираните чрез Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) програми. Одитираните организации са Министерският съвет и осем министерства – на иновациите и растежа, на труда и социалната политика, на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта и съобщенията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните.
У нас темата за корупцията винаги е била в центъра на общественото внимание с нарастващ интерес през последните години. Чрез медиите се разпространяват множество сигнали и информация за злоупотреби със средства от европейските фондове, които дават основание за съмнения относно ефективността на механизмите за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване на средствата.
Мерките, които са предприети срещу този изключително сериозен проблем, са с ниска степен на ефективност и сериозни дефицити на стратегическо, координационно и оперативно ниво, е едно от заключенията в доклада от над 250 страници на Сметната палата.
Към януари 2025 г. няма ефективен стратегически документ, в който да са определени визията, целите на националните политики за превенция и противодействие на корупцията в дългосрочен план, с адекватни мерки и дейности и ясно определени отговорни органи за изпълнение и наблюдение. Това не осигурява възможност за оценка на степента на изпълнение на целите, предприемане на навременни коригиращи действия и извършване на последващи промени на националната политика в областта на корупцията и е предпоставка за намаляване на общественото доверие в институциите, както и за получаване на негативни оценки от международни органи и организации.
Най-съществените проблеми, идентифицирани при одита:
1. Неясни правила
· В Националната антикорупционна стратегия липсва конкретна визия и не са определени проблеми, които трябва да бъдат решени до 2027 г.
· Тъй като в Националната антикорупционна стратегия няма конкретни показатели (индикатори) за измерване на изпълнението на целите, не може да се прецени дали държавата изобщо напредва в борбата с корупцията.
· В Пътната карта за изпълнение на стратегията не е посочено колко пари ще са нужни за мерките, а сроковете за 37,6 на сто от дейностите са отбелязани като "постоянни“, което пречи за отчитането на реални резултати.
2. Лоша координация между институциите
· Организациите дублират функциите си. Има няколко различни съвета и комисии, чиито задачи се припокриват.
· Заседанията на Националния съвет по антикорупционни политики са били нередовни, за период от 8 месеца (от 12.05.2021 г.) органът не е имал председател.
3. Проблеми при оценката на риска
· Държавата не е създала задължителна методология, по която министерствата да изчисляват къде има най-голяма опасност от корупция.
· Този проблем се пренебрегва, а в някои министерства корупционните рискове са изключени от общите планове за управление на риска.
4. Липса на правила за високите постове
· Действащият "Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация“ не обхваща лицата на най-високи позиции, като министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и началниците
на политически кабинети. Липсата на специализиран кодекс означава, че висшите служители нямат ясни правила за поведение при специфични рискове като контакти с лобисти, приемане на подаръци, допълнителни дейности или заетост след напускане на поста.
· Липсва надежден надзорен механизъм и санкции за нарушения на почтеността от страна на политическото ръководство. В резултат на тези празноти, действията за превенция на корупцията на високо управленско ниво са оценени с ниска степен на ефективност. Това подкопава общите усилия за борба с корупцията, тъй като не е зададен подходящ "тон от върха“ (tone at the top).
· При избора на хора за ръководни постове често липсват ясни критерии за почтеност и професионализъм, което създава условия за субективизъм.
· Обученията за борба с корупцията не са задължителни за служителите във ведомствата и се провеждат рядко.
В отговор на тези дефицити и препоръки от международната група ГРЕКО, през 2024 г. стартира работа по създаването на специализиран Кодекс за поведение на лицата, заемащи публични длъжности в централната изпълнителна власт.
5. Подаване на сигнали и последствия
· Европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали при управлението на еврофондове, но националното законодателство (Административно-процесуалният кодекс) го забранява. Резултатът е, че анонимните сигнали масово се оставят без последствия.
· От получените през одитирания период сигнали, само 5 съдържат данни за корупция, несъвместимост или наличие на конфликт на интереси срещу лица, свързани с управление на средства от ЕФСУ: по 2 сигнала са постъпили в Инспектората на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и в Главния инспекторат в Администрацията към Министерски съвет (АМС)., един сигнал е подаден в Инспектората на Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
· Две проверки са възложени на Главния инспекторат в АМС през 2022 г. и една на Инспектората в МТСП в края на 2021 година. Проверките са приключили без последствия. По два сигнала, свързани с данни за корупция при управление на средства от ЕС и регистрирани през 2021 г. в МЗХ, не са възложени проверки с мотив, че сигналите са анонимни.
· През периода 2021-2023 г. са наложени две административни наказания (глоба) – за конфликт на интереси в МЗХ (1000 лева) и уволнение на служителя, както и за неподаване в срок на декларация за конфликт на интереси в министерството на иновациите и растежа (МИР).
· Не е реализирана дисциплинарната отговорност по предложения на три от инспекторатите поради изтичане на срока за търсене на дисциплинарна отговорност, преценка за маловажност, освобождаване от заеманата длъжност и липса на доказателства за твърденията за нарушение (МИР, МОСВ и МТСП).
6. Неизпълнени мерки
· В одитния доклад на Сметната палата се посочва, че през периода 2021–2023 г. почти всички мерки, планирани от дирекция "Вътрешна сигурност“ в МВР за борба с корупцията, са отчетени като изпълнени, но с едно изключение – за ограничаване на злоупотреба с правомощия от страна на органите на Пътна полиция. В риск-регистъра на МВР за 2024 г. е включен като съществен рискът от "възможност за некоректно осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата и манипулиране на информацията от служителите“. Според доклада този риск води до опасност от корупционни прояви от страна на отговорните длъжностни лица. Проблемът е пряко свързан и с изпълнението на стратегическата цел на МВР за ограничаване на пътнотранспортния травматизъм чрез засилване на контрола и противодействие на нарушенията (като шофиране след употреба на алкохол или наркотици).
7. Липса на достатъчно прозрачност
· Работата на националните координационни органи не е достатъчно публична, което намалява доверието на обществото в политическата воля за борба с корупцията.
· Съветът за прилагане на националния координационен механизъм за върховенство на правото е публикувал отчетите си за напредъка само на английски език, с което не е изпълнил целта да информира българската общественост за борбата с корупцията.
6. Формален контрол
· Инспекторатите проверяват декларациите за имущество и интереси на служителите само за това дали са подадени навреме, но не извършват проверки за достоверността на декларираните факти.
· Одитните звена в министерствата не приемат борбата с корупцията като част от основните си задачи и рядко планират проверки в тази посока.
