Генка Антонова, служител в голяма търговска верига, която е била уволнена, по думите й, неправомерно, разказа своя казус в "Денят на Фокус“ по радио "Фокус“ . Моята история е историята на много други хора. През 1999 г. започнах работа в "Метро“ 1 в Пловдив. Чувствах се добре, имаше смях, работата беше нова и предизвикателство за мен. Почти винаги бях на работа, дори на 1 януари. Като всеки нормален човек преживях радости и болки в личен и професионален план. Живеех и работех, без да премълчавам нищо от това, което не харесвам. Имах мнение по всеки въпрос.

Така живях до Димитровден тази година. Денят беше нормален работен ден, сутрешен. Аз и моя колежка бяхме повикани при управителя на магазина, с когото се познаваме от 25 г. С абсурдни изречения ни връчи документ за прекратяване на трудовите право отношения. – по чл. 28, ал.1, т.2.от Кодекса на труда – поради съкращаване на щата, считано от 26 октомври, т.е. от веднага.

Шок, мъгла, мълчание загуба на мисъл и думи. Връщайки се към този момент, гърлото ми се свива. Направих 60 г. на трети юни. Обяснението на ръководството за уволнението бе, че съкращават щата. В същото време работата остана и се върши от хора, които не са на такава длъжност. Нямам решение за пенсия – трябваше да се пенсионирам през октомври 2025 г.

Получих обезщетение за не спазено предизвестие – в деня на връчване на заповедта трябва да напуснеш. Решението да се съкрати щата бе взето само в съответния магазин. От 26 октомври е в сила само за нашия магазин.

За мен нещата са тенденциозни- преди 6 месеца управителят ни извика – мен и още две колежки. Бяхме предупредени, че гилотината е надвиснала над целия отдел – точно с тези думи. Оказа се, че гилотината падна само на две глави.

Предложиха ни да станем касиери в магазина, но аз съм на 60 г. , никога не съм работила с пари, да си касиер в такъв магазин е страшно отговорна и неблагодарна работа и ние не приехме това предложение. Аз бях компютърен оператор - обработвах документи във връзка с артикулите.