12:25 / 18.09.2025
4962
Работодателите поискаха замразяване на минималната работна заплата, а синдикатите се обявиха против идеята. Има ли обаче порочни практики при определяне и изплащане на възнагражденията и какви са основните затруднения за бизнеса и за служителите?
"Голям проблем е, че не се води точна статистика. Най-често се посочват половин милион българи, които са заети на минималното възнаграждение. Инженерни служители също често разказват, че при квалифициран труд се наемат на такова възнаграждение", каза пред NOVA NEWS Стефка Танчева от Българската асоциация за управление на хора.
По думите ѝ част от рисковете на подобна заетост са загубата на кадри в дългосрочен план и затруднения при рисковите наемания и задържане на нови служители.
"Доста често бизнесът предпочита да спести средства от дългосрочното планиране на подбора на кадри. Редно е да се потърси баланс – добра идея е да има ясна единна и прозрачна формула, по която да се изчислява минималната заплата", каза още Танчева.
Може ли да се стигне до подобно "замразяване"?
"Проблем е разликата при изчисленията – къде стои основно и брутно възнаграждение например. Ако се постигне съгласие между страните обаче ще се изисква и промяна в методологията на изчисление", каза Росица Макелова от института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ. Според нея не бива да се практикуват начини за регулиране на сумите, тъй като в някои случаи към тези суми не се отчитат фактори като извънредния труд.
Част от казуса е и предстоящото транспониране на Европейската директива за минималната работна заплата.
"В сегашния си вид, кодексът на труда, с посочените дефиниции, до голяма степен вече транспонира директивата. В нея не е посочена цифра, а се дава дефиниция за адекватна заплата, която да съвпада в законово установената", каза още Макелова.
"Директивата за минималната работна заплата все още не е транспонирана – а ние сме длъжни да го сторим. При такова положение може да се каже, че всички можем да правим подаръци със свои средства, но тук се правят такива с общите средства", обясни председателят на Общото събрание на АИКБ Васил Велев. Според него при преизчисление на минималните възнаграждения има риск да пострадат служителите, извършващи по-висококвалифициран труд.
"В Кодекса на труда има допуснати грешки по тази насока, а е проблем, и че тези разпоредби сами по себе си също се прилагат грешно. В разпоредбите не е посочено, че основна минимална заплата трябва да бъде 50% от брутната, а е посочена просто минималната заплата", обясни още Велев.
