Синдикът при производство в несъстоятелност на физическо лице ще получава огромни суми, ако се приеме в този вид Законът за несъстоятелност на физическите лица, по известен като Закона за личния фалит, който беше внесен в Народното събрание преди ваканцията на депутатите. Това се разбира от становището на Висшия адвокатски съвет. Той възразява срещу правилата за възнаграждението на синдика, като според съвета то трябва да се определя от събранието на кредиторите, а не от закона.

"Не може да се подкрепи разрешението синдикът да получава еднократно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата за извършване на конкретни дейности – една заплата за изготвяне на списък, една заплата за опис, една за план за погасяване на задълженията на длъжника, една за сметка за разпределение и т. н.", посочват от Висшия адвокатски съвет. Според тях така масата на несъстоятелността ще се изчерпа само за възнагражденията на синдика. Неприемливо е и синдикът да получава възнаграждение в размер на една работна заплата след одобряване на годишния отчет за дейността му, защото това е част от задълженията му, категорични са адвокатите.

Според тях в закона не става ясно и кой участва в съдебните процеси на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност – синдикът от името на длъжника или длъжникът с участието на синдика. Друг недостатък е, че учредената в чл. 64, ал. 1 възможност за продажба на цялото имущество е в противоречие с възприетото разбиране, че приживе едно физическо лице може да се разпорежда с цялото си имущество. Според съвета нашето законодателство не познава продажба на цялото имущество, нито на обособена част, която да се притежава от физическо лице, предаде Pariteni.bg.

В закона не е уточнено и какво се случва с ипотекираните и заложени вещи от страна на длъжника за обезпечаване на задължения към трети лица и как се обезпечават кредитори, при положение, че те не са кредитори в производството по несъстоятелност.

От Асоциацията за управление на вземанията подкрепят предложението производство по неплатежоспособност да се открива, след като длъжникът не може да плаща задълженията си 12 месеца, а сумата надхвърли 24 минимални работни заплати.

Но смятат, че лесно ще бъде заобиколено второто изискване – длъжникът да е добросъвестен. Такъв е длъжник, който поема задължения съобразно своето имущество и доходи, и който със своите действия не уврежда интересите на кредиторите. Според асоциацията обаче в началото на производството по несъстоятелност това не може да бъде преценено. Те предлагат още в масата на несъстоятелността да се включва и жилището на длъжника, дори то да не е предмет на ипотека или особен залог, като това би постигнало дисциплиниращ и възпиращ ефект по отношение на хората, които биха използвали производството, за да се освободят от дълговете си.