15:34 / 19.09.2026
682
Предметът "Добродетели и религии“, който е част от обществения дебат още от миналата година, отново стана централна тема по време на заседанието на просветната комисия тази седмица.
Дебатът по темата за въвеждането на новия предмет продължи близо три часа, но в крайна сметка гласуването беше отложено за следващата седмица. Дебатите ще продължат следващата сряда. Законопроекти по темата са внесени от "Прогресивна България“, ГЕРБ, "Възраждане“ и ПП.
Докато част от политиците и представителите на Българската православна църква виждат в новият предмет възможност децата да изграждат ценности и да се запознават с религията, други предупреждават за риск от разделение между учениците.
Кой какво предлага?
Предложенията на "Прогресивна България“, ГЕРБ и "Възраждане“ са сходни. Идеята е да има три възможности за избор - религия православие, религия ислям и неконфесионална програма. Основната разлика е в годините на въвеждане, които партиите предлагат.
От "Прогресивна България“ искат "Добродетели и религии“ да влезе в класната стая от учебната 2028/2029 г., като бъдат предложени трите възможности. "Възраждане“ предлага предметът да бъде въведен още от учебната 2027/2028 г.
По-съществена разлика се открива в законопроекта на ПП, внесен от Николай Денков. Предложението е предметът да се казва "Добродетели и ценности“. По време на заседанието на просветната комисия Денков отбеляза, че в часовете ще се акцентира върху общочовешки добродетели като доброта, състрадание и правото на живот.
По думите му има реална опасност от разделение на децата по религиозен и етнически признак, ако те могат да избират коя религия да изучават.
"Това е почва за радикализация в бъдеще и може да дискриминира учениците, които не са представени в исляма или православието“, заяви той.
Красимир Вълчев от ГЕРБ изрази несъгласие с тази позиция.
"За критическото мислене е важно да има създадени ценности. Критика без ценности е хейт. Няма опасност да индоктринираме децата. В училище ги делим по физическо, по извънкласни дейности. По-рисково е, ако религията не се преподава в училище – то е най-контролираната среда“, каза той.
В дебатите се включиха редица експерти и духовни лица. От Светия синод подкрепят напълно въвеждането на предмета.
Директорът Диян Стаматов, от своя страна, представи позицията на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. По-късно той публикува позицията им и в социалните мрежи:
Необходимо е достатъчно време за подготовка на учебните планове и програми.
Учителите трябва да бъдат добре подготвени и квалифицирани, но преди всичко - интересни, увлекателни и мотивиращи.
Новият предмет не трябва да бъде за сметка на часовете по общообразователна подготовка.
Той трябва да бъде създаден така, че учениците да го възприемат като интересен, желан и смислен, а не просто като още един задължителен час.
Мария Брестничка от Националната мрежа за децата изрази опасения, че предложените промени могат да доведат до разделение сред децата. Тя посочи, че към момента няма достатъчно яснота относно съдържанието, целите и начина на преподаване на различните програми. По думите й реформата не трябва да се предприема, ако съществува риск от изолиране на отделни деца.
Какво решение ще бъде взето, предстои да разберем през идната сряда.
