Огнищата на шарка по овцете продължават да се разрастват, а взетите мерки не са достатъчни, за да овладеят разпространението на заразата. Това коментира Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

Ситуацията става все по-тежка

"Ситуацията започва да става прекалено гореща", каза гостът, като посочи, че се наблюдава плавно разпространение на заразата основно в Южна България.

По думите му индикаторите, следени от Министерството на земеделието и Българската агенция по безопасност на храните, вече сочат, че "ваксинацията е неизбежна, най-вече в Южна България".

Караколев определи настоящите мерки като недостатъчни, защото не предвиждат компенсации за фермерите, чиито животни са затворени и ограничени в движение.

Тежки ограничения за фермерите

Той обясни, че при обявяване на огнище в радиус от 20 км се спира изкупуването на мляко и движението на животни, а в близките региони се забранява и пашуването им.

"Аз във фермата си нямам вода, моята вода е на 500 метра. В момента ми забраняват", цитира Караколев обаждане на фермер от Кърджали.

Ограниченията могат да продължат месец или повече – миналата година, по думите му, са траяли около три месеца.

Закупени ваксини не се използват

Според Караколев решението на проблема е ясно. "Ваксинация в Южна България. Това е решението", заяви той категорично в ефира на Bulgaria ON AIR.

Ваксините вече са закупени и се съхраняват в областните дирекции по безопасност на храните, но не се прилагат, тъй като липсва разпореждане от експертния съвет към Министерството на земеделието.

Причината за бездействието събеседникът свързва с интересите на едрите износители на овче сирене.

"Логиката е да не се нарушат интересите на петима износители на овче сирене", каза Караколев, добавяйки, че "политиката, държавността на България е сведена до три фирми".

Секторът губи стотици ферми

Караколев алармира, че миналата година са загубени 200 ферми, а от началото на настоящата вече са закрити около 20.

"Ако продължава със същия темп, ще загубим още 200."

Част от напусналите сектора фермери емигрират в чужбина, а произведеното българско мляко постепенно намалява.

Освен ваксинация, Караколев посочи и необходимостта от финансови стимули за изграждане на кооперативна инфраструктура в сектора.