Малко над 57 евро е цената на малката потребителска кошница у нас. Наблюдават се обаче сериозни разлики между цените на едро и дребно. Най-сериозни са те при ориза, прясното мляко, сиренето и яйцата. Надценката за крайния потребител е над 50%.

"Много хора влизат в магазина и тръгват към най-евтиното, тръгват към промоция, а това много често означава, че тръгват към най-ниското качество", заяви д-р Сергей Иванов от Асоциация "Активни потребители".

Той коментира, че витрините за имитиращи продукти почти са изчезнали от магазините. "Или тези продукти не се търгуват през обичайната търговска мрежа или се търгуват нелегално", обясни Иванов.

Не само цената е ориентир за качествен продукт. "Срещали сме имитиращи продукти на цена 20 лева на килограм", допълни той.

Според данни на КНСБ в България храните са едни от най-скъпите в ЕС, същевременно доходите ни са едни от най-ниските.

"От едно време битува мнението, че имаме качествени храни. За съжаление вече не е така", коментира д-р Иванов. "Няма цялостна методология, която да сравнява качеството на храните в отделните страни. Но в други страни никой не може да си помисли да произведе имитиращо сирене и т.н.", обясни той.

Единственият ориентир за потребителите остават етикетите, но дори и там няма пълна гаранция. Д-р Иванов посъветва потребителите да не се хвърлят на най-ниската цена и да четат внимателно етикетите.

В заключение, въпреки лекото поевтиняване на малката потребителска кошница, българите продължават да се сблъскват с високи цени на основни хранителни продукти и липса на ясни критерии за качество, което ги принуждава да правят компромиси с храната, която купуват.