По време около земетресението във Вранча (4 март 1977г.) са наблюдавани сеизмогенни влияния върху хидродинамичните, температурните и физико-химичните параметри в подземната хидросфера. Почти по цялата територия на България са установени значителни промени в режима на подземната хидросфера. Това заяви за Агенция "Фокус" Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дълго-годишен ръководи-тел на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН)

Ето мнението на геолога старши научен сътрудник в БАН Петър Петров, който има множество ученици и последователи, относно отражението на земетресението Вранча-77 върху реакцията на карстови извори в Стара планина. Наред с описание на сеизмогенно влияние върху карстов извор западно от Котел, Петър Петров съобщава: “Силно променя дебита си (респ. водните стоежи) големият карстов извор при с. Искрец в Западна Стара планина, както и р.Искрецка, подхранваща се от карстовите води на извора. При земетресението дебитът на извора намалява от 5.5 на 0.5 m3/sec. Седем и половина чáса след това настъпва рязко увеличение на водните количества до 18 m3/sec, съпроводено с интензивно замътване на водата (с червен цвят) вследствие размиване на наноси в карстовите ходове. В следващите часове дебитът отново намалява до 7.5 m3/sec. По аналогичен начин се изменял оттокът и на р.Искрецка." [монография “Земетресението Вранча-1977г.-Последствия в НР България." Изд.БАН, 1983.]

На 9 март 1980 година в 18:52 в района на Своге, на 35 км север-североизточно от столицата, се случва земетресение с магнитуд 4.4. Сътресенията предизвикват свличане по склона на десния бряг на река Искър и съпровождащи го фатални повреди на застроените там домове. В резултат от земетръсните въздействия (след около час и половина следва достатъчно осезаем вторичен трус) карстовият извор на Искрецка река е задръстен от скални отломъци и реката остава без вода в продължение на 18 чáса, докато водата отново си проправи път.

Описаните явления показват, че водите са чувствителен индикатор при сеизмичните процеси. В случая – за влиянието на сеизмични въздействия. През 1977 г. дебитът на Искрецка река се повлиява на разстояние над 400 км, а през 1980 година – от локално земетръсно огнище. Възможно е поведението на големия Искрецки извор през 1980 г да е маркирал нарастване на тектонските напрежения още преди да бъде регистрирано земетресението с магнитуд 4.4. Това е въпрос на постоянни бъдещи наблюдения.