16:15 / 12.10.2026
263
Сдружението за модерна търговия настоява за по-пълен икономически контекст в публичния дебат за цените на храните и поставя пет въпроса към Комисията за защита на потребителите
По повод публични изявления в медиите на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова, Сдружението за модерна търговия (СМТ) изпраща аналитична справка с цел да внесе повече яснота в дебата за ценообразуването на храните.
"Целта е да помогнем на журналистите да ориентират публиката в сложната тема за ценообразуването, като разграничат реалните факти от популистките интерпретации на единични числа и примери“, посочват от сдружението.
"Индекс 140“ не означава 140% надценка
От СМТ обръщат внимание на често срещано объркване в публичните дискусии между сравнителните ценови индекси и търговските надценки или печалби.
"Най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби.“
По данни, цитирани в справката, Евростат използва средното ценово равнище в Европейския съюз като база 100.
"Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140% надценка или че печели 140%.“
Сдружението посочва, че общото ценово равнище на стоките и услугите в България е 62,5% от средното за ЕС, а индексът при храните е 92,6%.
В справката са посочени и следните стойности за отделни категории:
Хляб и зърнени продукти — 81,4% от средното за ЕС, или с 18,6% по-ниско равнище.
Месо — 71,5%, или с 28,5% по-ниско равнище.
Риба — 87,1%, или с 12,9% по-ниско равнище.
Краве масло — индекс 142.
"Защо тези факти се премълчават? Къде тогава отива разликата при стоките с по-висок индекс (като кравето масло, където индексът е 142)?“, питат от СМТ.
ДДС, вносът и разходите влияят върху крайната цена
Според справката на сдружението върху цените на храните влияят не само търговските условия, но и данъчното облагане, наличието на местна суровина и разходите по съхранението и реализацията на продуктите.
Като пример се посочва ДДС върху храните.
"В България държавата налага 20% ДДС върху абсолютно всички храни. В Германия този данък е 7%, във Франция е 5,5%, а в Полша и Испания за базисни храни е между 0% и 5%. Високият ДДС у нас вдига крайната цена на рафта“, се посочва в материала.
Друг пример е кравето масло, при което според справката местното производство не покрива потреблението.
"България произвежда едва 10% от кравето масло, от което се нуждае. Останалите 90% са внос, купуван на международни борсови цени, към които се добавят транспорт и складиране.“
От СМТ обръщат внимание и на разликата между брутната надценка и чистата печалба.
"Разликата между покупната и продажната цена (брутната надценка) покрива всички оперативни разходи на магазина.“
Сред тях са ДДС, транспортът, електроенергията, заплатите, съхранението и бракуваните стоки.
"След плащане на ДДС към бюджета, хладилния транспорт, тока, заплатите и бракуваната стока, чистата нетна печалба за търговците е едва около 3%“, се твърди в справката.
Като допълнителен аргумент са посочени измененията на разходите за периода 2021–2026 г.: ръст на средната работна заплата с 88,5%, увеличение на цените на производител в хранителната промишленост с 68,3% и поскъпване на транспортните услуги с 47,3%.
Според СМТ финансовите отчети в Търговския регистър показват, че нетната оперативна печалба в сектора остава трайно около 3%.
"Твърдението, че веригите контролират над 70% от пазара, не се потвърждава“
Сдружението поставя под въпрос и твърденията за концентрацията на пазара на хранителни стоки.
"Твърдението, че веригите контролират над 70% от пазара, не се потвърждава от нито една официална статистика.“
В справката се посочва, че данните на Националния статистически институт и Института за пазарна икономика сочат дял на големите търговски вериги от малко над 50% от общия пазар на храни.
От СМТ подчертават, че установяването на нарушения и налагането на санкции при доказани простъпки са част от работата на контролните органи, но според сдружението публичното посочване на виновници не решава проблема с цените.
"С проверки се установяват нарушения и СМТ подкрепя санкциите при доказани простъпки. Но с публично сочене на виновници и административен натиск цените на рафта не стават по-ниски.“
Вносът е свързан и с проблемите на българското производство
В справката се обръща внимание на зависимостта от внос при редица хранителни продукти.
По данни на Министерството на земеделието и храните и Центъра за аграрни и селскостопански политики (САРА), цитирани от сдружението, вносът покрива между 60% и 70% от потреблението на мляко и млечни продукти, 40–70% от потреблението на плодове и зеленчуци, над 80% от потреблението на телешко месо и 40–60% от това на свинско месо.
"Вносът на плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти е резултат от остър недостиг на местна суровина, а не от желание за замяна на българското производство“, заявяват от СМТ.
Като структурни проблеми са посочени ниската производителност, ниската добавена стойност от единица площ, проблемите с напояването, липсата на коопериране между малките производители и недостатъците при насочването на субсидиите.
Същевременно сдружението цитира данни на ИПИ от юни 2025 г., според които прекият икономически ефект от модерната търговия възлиза на 9,3 млрд. лв., като над 5,8 млрд. лв. са плащания към български доставчици.
"Международните вериги са основен износен канал за родната продукция, която възлиза на десетки милиони евро“, се посочва още в справката.
Пет въпроса към КЗП
Сдружението за модерна търговия отправя пет въпроса към Комисията за защита на потребителите с призив за по-пълен и обективен публичен разговор за цените на храните.
1. Колко продукта са проверени и при колко е установена надценка от 150%?
"Можете ли да споделите какви са най-ниските надценки при ключови стоки в търговските вериги? Защо се обявява само най-високата единична стойност, без да се казва каква е надценката при останалите проверени артикули?“
2. Разяснява ли КЗП, че надценката не е печалба?
"Посочва ли се, че тази разлика покрива 20% ДДС, ток, транспорт, заплати и бракувана стока?“
3. Защо при сравненията с Европа се премълчава ефектът от ДДС?
"Казва ли се ясно, че числата в Евростат са ценови индекси, а не проценти печалба?“
4. Анализирани ли са разходите по цялата верига на доставка?
"Защо се проверява само последната отсечка от веригата — магазинът? Анализирани ли са скокът на заплатите (+88,5%) и производствените разходи (+68,3%) при преработвателите?“
5. Защо проблемът с цените се представя основно като проблем на големите вериги?
"Ако има съгласие, че в българското производство има тежки структурни проблеми, оскъпяващи храните, това не означава ли, че малките магазини от традиционната търговия също са принудени да продават на по-високи цени? Защо тогава проблемът с цените се представя единствено като специфика или нарушение на големите вериги?“
"Потребителите заслужават истината, базирана на пълния икономически контекст“
От СМТ заявяват, че дебатът за цените трябва да включва всички фактори, които влияят върху крайната стойност на продуктите — от производството и преработката до данъчното облагане, логистиката и търговията.
"Потребителите заслужават истината, базирана на пълния икономически контекст“, завършва справката на Сдружението за модерна търговия.
