11:45 / 21.07.2025
6840
Когато казваме, че ЕС трябва да се отстоява в международната конкуренция или трябва Европа да бъде на международната сцена и да защитава интересите си в различни точки на света, трябва да имаме предвид, че точно нейният бюджет изпълнява тази роля. Това каза в предаването "Метроном" на Радио "Фокус" програмният директор и главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов.
"Хората се вторачват върху огромното число в бюджета на ЕС от 1,8 трилиона за 7 години, но трябва да си даваме сметка, че това е един вид федерално правителство на третата по големина икономика в света, която се сравнява със САЩ и Китай. Тези средства са изключително малко в сравнение с федералния бюджет на САЩ или с това, което разполага правителството в Пекин", каза той и обясни, че новият бюджет на ЕС отразява до голяма степен стратегиите, очертани в докладите на Марио Драги за бъдещето на конкурентоспособността на ЕС, на Енрико Лета за единия пазар и на Саули Нинистьо за отбраната.
Според Стефанов този 1,3% от брутния продукт, който сега се поставя като изискване за бюджет на ЕС, е крайно недостатъчен за многото задачи, които се опитваме да поставим пред Съюза с оглед и на сложната международна обстановка. "Много е наивно да очакваме, че можем да променим Европа и света, без да променим средства, които отделяме за всички тези общи политики, които отбелязваме."
Въпреки недоволството, който всеки бюджет предизвиква, според анализатора бюджетът на ЕС е крайно недостатъчен: "Ако за отбрана не ни стигат 5% и имаме цел да ги достигнем в 2030-2035 година, какво да говорим тогава по отношение на изоставането, което има в конкурентоспособността, изоставането, което има в превръщането научните изследвания в иновации, и съответно изоставането в единия енергиен пазар. За да могат да се постигнат всички тези многопластови цели, този бюджет не трябва да се смята за амбициозен, а по-скоро трябва да се смята като повече от същото и едва-едва минимално начало, от което трябва да се тръгне."
"Новият бюджет на ЕС несъмнено показва амбицията на кабинета "Фон дер Лайен" наистина да отговори на съвременните предизвикателства. Но самата Комисия отбелязва, че това не е достатъчно. Т.е. ще трябва да се положат допълнителни усилия от страните членки, за да се стигне до по-добри нива, които да задоволят тези амбиции на ЕС", което означава, че се очаква и страни, като България, да намират своето място и да търсят възможност не просто да получават средства от ЕС, но и да търсят възможност да управляват или да търсят своята ниша на европейско ниво и съответно да допринасят със собствените си национални бюджети за допълнително усилване на тази политики.
По думите на икономиста всички, които получават субсидии, получават съответните добавки и са свикнали със съответния бюджет, и виждат намаляването му, разбира се са недоволни, като на първо място това са фермерите заради реформите и намаляването на земеделските субсидии. Задържането на сегашното ниво на помощта за регионите в Европа силно ще засегне регионите в преход, като Италия, Испания, някои региони на Франция, регионите от Португалия и Гърция.
"Комисията се опитала да запази националните нива, национално финансиране от предходната рамка, но имайки предвид измененията на цените, които са настъпили в последните седем години, ще настъпят пък до 2035-а, когато е краят на този бюджет, може да се очаква, че ще има адски много недоволни по всички параграфи", каза Стефанов и посочи, че това, срещу което има най-голямо недоволство, е изискването на тези бюджети, които се предоставят на регионите и на страните членки, да бъдат обвързани с реформи, които страните членки да извършат.
