Голямата цел – влизането в еврозоната, оправдава това, че бюджетът за 2026 г. ще продължи да бъде правен по същия инерционен начин, както в последните пет години след COVID кризата. Всеки следващ бюджет след 2021 г. беше правен екстензивно, т.е. и приходите, и разходите растат. Това каза икономистът Румен Гълъбинов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.
България има ясно очертана посока на развитие, която предполага увеличение на осигурителните ставки – и за пенсии, и за здраве, заяви той. "България има предопределено развитие по отношение и на преките, и на косвените данъци. Едва ли ще останем още дълго време с данък 10% за всякакъв вид доходи. Повечето от държавите в еврозоната са с прогресивно подоходно облагане. Има и смесени модели – на пропорционално и прогресивно облагане, които за България биха били приложими“, обясни икономистът.
Изтеглянето на бюджета според него не е прагматично. "Не е неоснователно искането бюджетът да изглежда по различен начин, но за това са нужни структурни реформи, а те не се правят за няколко седмици. Трябва да променим структурата на бюджета, да не зависим само от приходите от ДДС. Трябва да преформатираме бюджета и като програмно бюджетиране, да го направим да прилича на бюджетите на големите и развити икономики в еврозоната, но това ще стане постепенно и ще започне след фактическото ни влизане в еврозоната. За да има такива реформи, трябва да има широко политическо съгласие и подкрепа. Към момента това едва ли ще е възможно“, смята Гълъбинов.



20:57 / 01.12.2025
10194


