Нямаме понижение на кредитния рейтинг BBB. Но имаме отпадане на положителната му перспектива, което значи, че в следващите между 6 и 12 месеца трудно бихме могли да очакваме повишение. Това заяви икономическият и финансов анализатор Румен Гълъбинов в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.

Коментарът му идва на фона на изнесените данни за страната ни от международната рейтингова агенция Standard and Poor’s Global Ratings в събота.

По думите му България е имала основания да получи по-добра оценка заради влизането ни в еврозоната, както и излизането от сивия списък на FATF. "Сега с този кредитен рейтинг очакванията се "охлаждат", предстои да видим оценката от другите големи рейтингови агенции Moody's и Fitch", посочи Гълъбинов.

Той поясни, че кредитният рейтинг служи за представяне пред международната инвестиционна общност и показва до каква степен имаме възможността да си плащаме дълговете своевременно и в нужния размер.

Според него преди да ни намалят рейтинга, ще има още едно предупреждение и то ще бъде да ни сложат на отрицателна перспектива. "Към момента нямаме такива индикации", вери гостът.

"Много важно е да видим как ще се справим с процедурата по свръхдефицит и дали до края на следващата година ще успеем да демонстрираме, че се приближаваме до заветните 3% бюджетен дефицит. В бюджета са заложени 3,5%, но предстои да видим дали ще се осъществят на фона на по-амбициозните очаквания за приходи и не толкова драстичните намаления на разходите", каза икономическият анализатор.

Румен Гълъбинов подчерта, че съществуват фактори, които могат да забавят икономиката. "Например кризата в Черно море. Това е голям фактор, който би могъл да навреди на икономиката ни през следващата година. Но ако това се задълбочи, през 2027 г. ние няма да имаме проблем само с корабоплаването, а и с туристическия сезон", категоричен бе той.

Необходимо ли е преразглеждане на проектобюджета?

Финансовият анализатор отново изтъкна важността за реалистичното планиране на приходите. Гълъбинов даде пример с отстъпленията от данък свръхпечалба, облагането на ваучерите за храна и повишените данъчни оценки на имотите, като предупреди, че дефицитите в пенсионната и здравната система продължават да натоварват сериозно държавния бюджет чрез необходимостта от постоянни целеви трансфери.