Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

След присъединяването на България към еврозоната се очаква положителните ефекти да надделеят над негативните, тъй като икономиката на страната продължава да се развива динамично. Според прогнозите, включително тези на Международния валутен фонд, България се нарежда сред първите пет държави в еврозоната по ръст на брутния вътрешен продукт за настоящата година. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева икономическият и финансов анализатор Румен Гълъбинов,

"Първоначално МВФ прогнозираше икономически растеж от 3,1%, но впоследствие ревизира оценката си надолу. Причината за това е общата корекция в прогнозите за икономиките на Европейския съюз, вследствие на негативното влияние на геополитически фактори, включително войната в Иран, които оказват въздействие върху глобалната икономика", каза той. 

По думите му българската икономика се движи основно от три ключови фактора:

На първо място е потреблението. Както през изминалата година, така и през първото тримесечие на настоящата, се наблюдава високо ниво на вътрешно търсене - както публично, така и частно. Това се дължи на продължаващия ръст на доходите - увеличение на минималните заплати, пенсиите, социалните плащания и средните възнаграждения както в публичния, така и в частния сектор. Този процес оказва съществено влияние върху икономическия растеж и следва да бъде отчетен при изготвянето на бюджета за 2026 година.

"Наред с потреблението обаче, икономиката трябва да бъде стимулирана и чрез увеличаване на износа и инвестициите. Членството в еврозоната предоставя значителни възможности в тази посока, които към момента не са напълно оползотворени. Необходимо е България да засили експортната си активност не само към държавите от ЕС, но и към нови пазари", обясни той. 

Друг важен фактор са инвестициите. Очаква се страната да получи допълнително финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост - около 400 милиона евро забавени средства, както и приблизително 900 милиона евро по четвъртото плащане. "До момента България е получила три транша. Тези средства следва да бъдат насочени към проекти в реалната икономика, което ще позволи по-добър баланс между потребление, инвестиции и износ като двигатели на растежа", подчертава финансовият анализатор. 

Относно инфлацията Гълъбинов заяви, че тя остава сериозно предизвикателство както за България, така и за останалите страни от Европейския съюз. Към април годишната инфлация в България достига 6,2%, което е сред най-високите нива в ЕС. Това по думите му налага прилагането на ефективни антиинфлационни мерки.

"Освен директна подкрепа за уязвимите групи, могат да бъдат приложени и мерки, които не стимулират инфлацията, като например временно намаляване на ДДС върху горива, електроенергия. Подобен подход би подпомогнал както домакинствата, така и бизнеса, без да създава допълнителен инфлационен натиск. Съществено значение има и подобряването на бизнес средата с цел привличане на повече инвестиции. Повишената конкуренция би допринесла за стабилизиране на цените и ограничаване на нелоялни пазарни практики, включително спекулативно увеличаване на цените от доминиращи участници на пазара. От гледна точка на публичните финанси, позицията на България остава стабилна. Бюджетният дефицит е в приемливи граници, а фискалният резерв е на рекордно високо ниво, включително след възстановяването на средства от Българската банка за развитие. Това дава възможност при приемането на бюджета да се подходи по-внимателно към размера на новия държавен дълг", обясни гостът.

Очаква се до края на годината страната да получи общо около 1,1 милиарда евро по Плана за възстановяване и устойчивост, което допълнително ще подкрепи икономическата активност.