22:41 / 14.04.2026
8712
Препоръките за България не се различават и са същите като препоръките, които Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ни отправи преди една година, когато имахме на посещение мисия на ОИСР, когато направиха преглед на напредъка на България от 2022 година насам, по изпълнение на критериите за членство в ОИСР. По тези критерии от 25, ние отговаряме на 18 от тях, т.е. остават ни още 7, по които да работим, които включват, както законодателни някои в по-малка степен промени, така най-вече и съответно да работим в областите, свързани с образование, здравеоопаздване. Това каза икономическият и финансов анализатор Румен Гълъбинов в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС.
Повод за разговора са препоръчваните реформи на България от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в своя междинен доклад, насочен към всички членуващи в Организацията и такива, които са нейни партньори, като България. Сферите са образование, пазар на труда с акцент уменията на работната сила, конкуренция, корупция и енергетика.
Икономическият анализатор допуска, че България може да стане пълноправен член на ОИСР в рамките на следващата година.
И допълва: "Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прави така наречените "междинни годишни доклади". Това е един от тях, който е сега към края на март тази година. В такъв доклад се прави преглед на глобалната икономика, както и се дават прогнози и перспективи за развитието на глобалните икономически процеси в големите икономики в страните-членки на ОИСР. И съответно, като икономически растеж, както за 2025, така за 2026 и за 2027 година, първите три държави, които се поставят, с най-висок икономически растеж, са Индия, Индонезия и Китай".
Румен Гълъбинов посочва, че прогнозите, които се отправят за икономическия растеж са редуцирани надолу с оглед на събитията в последните два месеца, като войната в Иран, проблемите с Ормузкия проток, накъсаните и нередовни доставки на нефтопродукти, газ и съответно увеличението на цените на енергоносителите.
Относно това дали сме напреднали по препоръките щом се повтарят и последните доклад, той коментира:
"Имахме в известна степен политическо-административни проблеми във връзка с редовното правителство, знаете, миналата година, сега служебно правителство, нови избори, така че ние в този период не може да се очаква, че сме напреднали много, освен това има и области, в които реформите, които трябва да се направят, са политически не съвсем популярни. В смисъл така, че също една голяма такава област е данъчното облагане, където също имаме препоръки от ОИСР за съответно, модификация на нашия данъчен модел, както доходно облагане, преминаване от пропорционално към прогресивно облагане, така и по отношение на косвените данъци, съответно регулиране и възприемане на друг модел на данъчно облагане с ДДС, може би диференцирано ДДС, така както и в повечето държави от еврозоната. И също така за осигурителните модели, здравен и пенсионен, промени, свързани с осигурителните вноски като проценти, които се удържат от дохода на работещите, на служителите и на работодателите", казва той.
И добави: "Искам да кажа, че това са неща, които политически са трудно приети и бавно се реализират, особено, пак казвам за осигурителните системи, здравна и пенсионна, също така за данъчно осигурителния модел и данъчните облагания. Това се възприема също малко по-трудно политически, икономически, и след това се обяснява трудно на обществеността, необходимост от такива промени. Също за образователната система, разбира се, трябва да продължа там нашето усилие в посока на подобряване и по-значително увеличаване на грамотността и то функционалната грамотност на българските ученици и студенти".
Относно това, че България надмина прогнозите и достига нов пик на инфлацията от началото на годината до 4,1%, анализаторът казва, че тенденцията е такава не само у нас.
"Не само България, повечето от европейските държави също са в такова състояние. Всички направени прогнози за инфлациите в различните икономики на Европейския съюз сега се ревизират нагоре. Защото очевидно е, че войната в Иран много пряко ни засяга по линия на увеличение на енергийните цени и оттам на всичко останало. И затова се ревизират сега тези прогнози за инфлацията нагоре и във втората половина на годината, вероятно ще видим и реакция от Европейската централна банка по отношение на лхивите по евро да бъдат увеличени".
За това какво може да направи държавата, за да овладее инфлацията, той коментира: "Държавата винаги може да си влиза в ролята на регулаторна единица, държавата е най-важният регулатор. И със своите комисии, агенции, които упражняват надзор, контрол, съответно да съблюдават да няма спекула, да не изпадаме в състояние на прекъснати доставки или дефицит на определен и стоки или услуги, откъдето да идва необосновано увеличение на цените. Аз мисля, че към момента ние се справяме сравнително по-добре от доста от другите европейски държави. И от еврозоната, ако вземе, пример, държавите от еврозоната, единствено Малта продължава да бъде все още с най-ниските цени на дизел и бензин за литър. И след това сме ние. Всички останали са с по-високи цени от нас, разбира се, и нашите доходи са по-ниски, така че съпоставката по паритет на покупателна способност съответно ни дава представа, че и ние сме потърпевши от тези увеличения".
