Петък. Първият почивен ден преди Великден. Градът бълбука от трескава подготовка – рецепти се прехвърлят, списъци се допълват, а всяка майка, съпруга или просто човек с вкус към домашното знае – сега е моментът за пазаруване. В магазините е лудница, а на пазара "Димитър Петков“ – още по-голяма. Гъмжи от търговци, клиенти, клаксоните отвън не млъкват, торбите се пълнят, но... и чашата прелива.

Отиваш с мисълта да подкрепиш българското. Защото така трябва. Защото веригите са скъпи, студени и често – пълни с вносен блудкав домат без вкус. Избираш пазара, за да се върнеш към корена. Към аромата на лятото, към хрупкавата краставица и онзи домат, който ти напомня за градината на баба. Но какво получаваш?

"Не пипай, аз ще ти избера.“ – първата реплика от сергията. Не защото си нагъл, а защото просто посегна да си избереш домат. Да, онези чудни, розови домати, подредени отпред като за фотосесия. Само че, когато се прибираш вкъщи, в пликчето те чакат четири зелени, един изгнил и изведнъж Великденската трапеза започва да изглежда по-малко празнична и доста по-солена – и като пари, и като усещане.

Картофките? Уж пресни, дребни и вкусни – оказват се 900 грама, въпреки че плати за килограм. Проверяваш на домашната везна, не защото си параноик, а защото доверието ти отдавна е разклатено.

Кога точно клиентът стана виновен, че иска качество?

Кога избрахме търговецът да решава вместо нас?

И най-вече – защо продължаваме да се примиряваме?

Истината е болезнена – вместо да те спечелят, пазарите често те отблъскват. Не заради цената. А заради липсата на отношение. Защото онова "българско“ вече не е лично, не е почтено, не е споделено. Повече прилича на театър: едно се показва, друго се слага в плика, трето се разбира чак у дома.

Подкрепата не е задължение. Тя е доверие.

И когато това доверие бъде употребено, излъгано и натикано в плик със загнили зеленчуци – то не се връща лесно. Тогава се връща само огорчението и репликата:

"Повече шанс на тези мошеници няма да давам.“

И така, между "да подкрепим българското“ и "да не се оставим да ни прецакват“, се люшка днешният потребител. А Великденската подготовка, вместо празнична, започва с горчив вкус.

Може би е време да спрем да се срамуваме, че искаме качество. И да започнем да изискваме не само добри продукти, а и честно отношение. Защото в пазаруването, както и в живота, изборът трябва да е наш – не тяхната роля, а нашето право.