Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Антибиотиците са едно от най-големите постижения на съвременната медицина – те спасяват милиони животи, борят се с тежки инфекции и правят възможни сложни операции. Но днес светът е изправен пред нарастващ проблем – резистентността към антибиотици. Това означава, че бактериите постепенно се адаптират и стават невъзприемчиви към лекарствата, които сме свикнали да използваме. Кога и защо последната таблетка вече няма да действа – това е въпрос, който засяга всеки от нас.

Какво е резистентност към антибиотици?

Резистентността се развива, когато бактериите претърпят генетични промени, които им позволяват да оцелеят въпреки наличието на антибиотици. Това не е въпрос на човешко тяло, а на микроорганизмите – те стават "супергерои" срещу лекарства, които преди са ги убивали.

Причините за появата на резистентност са комплексни, но най-важните са:

– Неправилна употреба на антибиотици: прием на антибиотици без лекарско предписание, прекратяване на лечението преди време, прием при вирусни инфекции, за които те не са ефективни.

– Прекомерна употреба в селското стопанство: антибиотици се използват в животновъдството, което допринася за разпространението на резистентни щамове.

– Недостатъчни хигиенни условия в здравните заведения: което позволява разпространението на резистентни бактерии между пациенти.

Глобалният мащаб на проблема

Според Световната здравна организация (СЗО), резистентността към антибиотици е една от най-големите заплахи за общественото здраве в света. Без ефективни антибиотици, обичайни инфекции и малки наранявания могат да се превърнат в смъртоносни. Операции като трансплантации, раждания или химиотерапия стават рисковани, ако бактериите са устойчиви на лекарства.

СЗО предупреждава, че ако не се вземат мерки, до 2050 година ежегодно светът може да загуби около 10 милиона души от инфекции, устойчиви на антибиотици.

Как е ситуацията в България?

В България проблемът също е сериозен. Данните от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) и Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) показват, че устойчивостта на някои бактерии към най-често използваните антибиотици е над средното за ЕС.

Според годишния доклад на НЦЗПБ за 2024 г., приблизително 30-40% от изолирани щамове на Escherichia coli са резистентни към пеницилини и цефалоспорини, а около 15% към флуорохинолони — важни групи антибиотици. При Klebsiella pneumoniae устойчивостта към карбапенеми — антибиотиците от последна инстанция — е нараснала до около 10%.

Националният център по заразни и паразитни болести, цитиран от "Фокус“, отбелязва също, че в периода 2022–2024 г. броят на хоспитализациите поради инфекции с резистентни бактерии се е увеличил с над 20%, което оказва натиск върху здравната система.

Допълнително, проучване на Министерството на здравеопазването от 2023 г. посочва, че близо 40% от българите приемат антибиотици без рецепта, а около 25% прекратяват лечението преждевременно — явни причини за ускоряване на резистентността.

Какво може да направи всеки от нас?

– Не използвайте антибиотици без лекарска препоръка. Антибиотиците не действат при грип, настинка и други вирусни инфекции.

– Спазвайте предписания режим на лечение. Не спирайте приема, дори ако симптомите изчезнат.

– Не споделяйте антибиотици с други хора. Това може да доведе до неправилно лечение и резистентност.

– Поддържайте добра лична хигиена. Това намалява риска от инфекции и нуждата от антибиотично лечение.

– Подкрепяйте ваксинацията. Ваксините помагат за превенция на инфекции, които иначе биха изисквали антибиотици.

Бъдещето на борбата с резистентността

Решаването на проблема с резистентността изисква координирани действия на глобално, национално и индивидуално ниво. Това включва разработване на нови антибиотици, по-добро проследяване на употребата им, както и обучение на медицинския персонал и обществеността.

В България действа Национална стратегия за ограничаване на антибиотичната резистентност 2023–2030, в която се предвижда засилване на контрола върху употребата на антибиотици, подобряване на диагностиката, както и програми за повишаване на осведомеността сред населението и медицинските работници, припомня "Фокус“.