Новината, че говедовъдните ферми са изключени от обхвата на Директивата за промишлените емисии е неточна, те не са включени. Това каза за аудиокаста "Това е България" на "Фокус" евродепутатът Радан Кънев (ЕНП/ДБ).

"Защото предложението на Европейската комисия беше да бъдат включени в тази ревизия, към Директивата, приета през 2010 г. Важно е да отбележим, че още от 2010 г. емисиите от големите, индустриалните свиневъдни и птицевъдни ферми са включени, тъй като те отделят значителни амониеви съединения и други токсични съединения. А целта на тази Директива винаги е била да се намали ефекта на различните индустриални производители върху човешкото здраве и върху околната среда. Да се намалят токсичните емисии от производство до най-ниските допустими стойности, според производствения цикъл", каза още евродепутатът.

Това е Директивата въз основа на която се издават всички комплексни разрешителни за индустриални производители в  България, както и в рамките на целия Европейски съюз, пояси той.

"В случая, Европейската комисия предложи първо, намаляване на размера на свинефермите и птицефермите, които да влязат в обхвата на Директивата. И то над двойно намаляване, тоест, един много голям брой средни ферми, да не кажем малки, но средни ферми също да бъдат обхванати от тази форма на контрол, както и включване на всички кравеферми с над 150 глави едър рогат добитък. Действително случаят с кравефермите е доста различен от този със свинефермите и птицефермите. Техните токсични емисии са значително по-ниски, много по-често срещано е откритото отглеждане или екстензивното отглеждане. А основната причина да има голям натиск да бъдат включени са техните метанови емисии, които имат пряко парниково въздействие, пряко въздействие върху затоплянето на климата. След много дълги, изключително тежки преговори и в рамките на Европейския парламент, и в Комисията по околна среда, после на пленарно ниво в Европейския парламент, и после преговори между Парламента и Съвета, тоест, правителствата в Европейския съюз. В крайна сметка, надделя много, изключително трудно в последния момент, а нашата позиция на Европейската народна партия е, че на този етап включването на кравефермите в обхвата на тази Директива не е оправдано, както и, че по отношение на свинефермите и птицефермите трябва да се запазят досегашните нива или да има една съвсем лека корекция", каза още Кънев.

Този Закон ще има незначително отражение, но ще има, допълни Радан Кънев.

"Това беше финалният компромис, който беше постигнат от правителствата, тоест, ще има едно леко понижаване, но много леко на критерия за включване на свинеферми и птицеферми в обхвата на тези разрешителни. Наистина корекцията е минимална. Тоест, аз предполагам, че може би няколко отделни производителя, в българския контекст, които досега не са били в обхвата на законодателството, защото големите винаги са били, ще бъдат включени. Ние имахме доста интензивен контакт с няколко български животновъдни асоциации, те подкрепяха нашите усилия животновъдството да остане изцяло незасегнато от тази промяна в законодателството. Но тук искам да подчертая, че позицията на Европейския парламент, след гласуването в пленарна зала, беше по отношение на животновъдството да няма промяна, всичко да остане както е било досега. Позицията на правителствата обаче, представени от Съвета беше категорично да се включат кравите, едрия рогат добитък, и категорично да се разшири обхвата по отношение на свиневъдството и птицевъдството. Тук бяха изключително тежките преговори, в които парламентът защитаваше позицията, че сега не е времето за нови регулации. И в крайна сметка, над 90% мога да кажа, че бяхме успешни в това отношение", каза евродепутатът.

Какво конкретно ще се постигне с новите договорени мерки?

"Тук е един от капаните, така да кажем публични медийни капани, в които се намираме съвсем не само в България. Дори бих казал, че в България интересът към новата Директива като цяло, е твърде нисък. А много се опитах през медиите, през срещи с правителството с различни министри, с различни индустриални организации, да повиша познанията на българското общество. Но поради политическата ни криза, за съжаление, много важни европейски законодателства, защото това е важно за цялата индустрия, не получиха заслуженото внимание. Просто другаде е фокусиран българският медиен и обществен интерес. В цяла Европа, особено в Северозападна Европа, където има много интензивно говедовъдство, темата а цялата Директива беше напълно засенчена, единствено от въпроса, дали кравефермите ще бъдат включени в обхвата на Директивата. А всъщност, тя засяга всички големи индустриални браншове - металургия, производство на цимент, инсинератори, химическа промишленост, миннодобивна промишленост, в която една значителна част на минния добив, тази свързана с металните руди, беше също включена в обхвата на Директивата. Така че ефектите на Директивата са значителни, а това, което постигнахме е да не са свързани със засилена бюрократична тежест върху предприятията. Защото първоначалното предложение на Европейската комисия беше изключително тревожно. То наистина създаваше големи нови тежести за всички индустрии. Това, което ние постигнахме основно Европейският парламент, основно Европейската народна партия, която представлявах в рамките на преговорите, беше да има строги правила за възможното намаляване на токсичните емисии. Тоест, всички производители да направят намаляването на емисиите си, тоест, замърсяването на природата, увреждането на човешкото здраве, наистина в рамките на технически възможния й минимум, но без съществени допълнителни административни тежести, които бяха предвидени. Аз мога да кажа, че с големите български индустрии бяха в постоянен контакт в рамките на този диалог, обясних ми, че задължително те ще трябва да положат усилия за ограничаване на вредните си емисии. Но успоредно с това, мисля, че всички те останаха доволни от успехите ни в борбата с тази типична бюрократщина, която виждаме в законодателните предложения на Европейската комисия".

Цоня СЪБЧЕВА