14:42 / 28.08.2026
146
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) изразява категорично несъгласие с първите разчети за Бюджет 2027, според които максималният осигурителен доход се предвижда да бъде вдигнат от 2300 на 2400 евро. Подобна мярка идва едва седмици след вече приетото увеличение от 1 август 2026 г. и отново прехвърля върху работещият на светло частен сектор цената на структурния дефицит в социалното осигуряване и в държавния бюджет, съобщиха от работодателската организация.
ФОКУС публикува останалата част от становището на КРИБ:
В Бюджет 2026 вече се увеличи максималният осигурителен доход с близо 9% в период, в който бизнесът вече беше направил своите годишни разчети и с особено тежък ефект върху международните компании, където разчетите минават на няколко нива одобрение и съответно непланираните промени нанасят удар върху репутацията на България и местните мениджъри. По данни на НОИ около 310 000 души вече се осигуряваха на предходния таван преди последното повишаване като именно те понесоха не само основната тежест, но и получиха непланиран удар върху своята мотивация да повишават своята производителност и/или да се ангажират по-интензивно с предприемачество.
Тези хора са ангажирани приоритетно в секторите с най-висока добавена стойност, например разработването на софтуер, роботиката, високотехнологична индустрия като аутомотив и фармацевтика, добива и проучването на подземни богатства, металургията, технологичното предприемачество. Това са и индустриите, които осигуряват значителната част от ръста на българския износ като потенциален двигател на растежа и съответно инструмент за успокояване на инфлационния натиск.
Отбелязваме, че това са и индустрии, които са особено уязвими от текущите проблеми с енергийния пазар у нас и в Европа и/или от въвеждането на AI инструменти с нови способности. Енергоинтензивната индустрия е с дял от 40% в промишления износ и е под сериозен натиск от високите цени на енергийните ресурси като допълнителен стрес от повишаването на максималния осигурителен доход несъмнено ще доведе до освобождаване на хора и потенциално преразглеждане на релокиране на мощности в Азия, Северна Африка или САЩ. Българските компании, разработващи софтуер или използващи роботика за промишлено производство пък вече интегрират AI решения в условия на несигурност и интензивна конкуренция от САЩ и Китай. AI е както възможност за европейските компании да наваксват изоставането си в производителността спрямо САЩ (с над 60% след 1995), но и опасност, имайки предвид лидерската роля на САЩ в разработването на нови модели и опитите на Китай да навакса от втора позиция. В редица проучвания става ясно, че близо 45% от американските работници използват AI в своята работа, което е с 10% над най-добре представящата се ЕС държава – Швеция. Използващите AI инструменти американски служители пък го правят в средно над 5 часа дневно, докато в Швеция това число е 2.5, а в Германия, Франция и Италия около 1.5. Наскоро Европа се оказа и за кратко в ситуация на ограничен достъп до най-новите езикови модели, която дори и преодоляна днес, остава като хипотеза за бъдещето.
В тази обстановка високотехнологичните компании в България имат нужда от стабилна и предвидима среда, както и конкурентни условия за труд и инвестиции, така че да могат естествено и пазарно да преминат към интензивно използване на AI без нетно освобождаване на хора.
КРИБ настоява правителството да оттегли допускането за повишаване на максималния осигурителен доход в разчетите за 2027 година и да го замрази до представяне на устойчива програма за намаляване на бюджетния и осигурителен дефицит чрез разходни реформи и осигуряване на стабилна и конкурентна среда за енергоинтензивните, софтуерни и високотехнологични индустриални компании, където са концентрирани повечето от работещите над максималния осигурителен доход.
