За да има толкова високи нива на гняв и агресия, едно общество трябва да е в криза. Когато едно общество е в криза, то се радикализира. Самотата води до радикални действия. Това каза психологът Александра Петрова в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова.

От години обществото живее в повсеместна криза – на институциите, на взаимоотношенията, на социалните системи, поясни тя. "В това Народно събрание виждаме едно безсилие, обърканост, дезориентация, много повече персонализация, отколкото обща мисъл, много повече популярна политика, отколкото държавничество. В същото време ставаме свидетели на ролеви модели, които са много крайни, агресивни, а в много случаи и неприлични. Всичко това са неприемливи и деструктивни процеси", обясни психологът.

Когато пред обществото постоянно стоят подобни ролеви модели по високите етажи на властта, тревожността ескалира постоянно и създава критична маса на напрежение, допълни тя.

В кризата хората стават тревожни и трябва да оцеляват в тази тревожност. "Когато се случва тази комбинация, на ниво поведение хората все по-малко са емпатични, все по-груби, все повече търсят правата си, все по-малко имат емпатия. Когато си в криза, когато трябва да оцеляваш, когато си тревожен, когато постоянно се бориш, агресията се превръща в инструмент и ситуативна реакция. Непознатите много лесно стават врагове. Постоянната фрустрация и тревожността работят много бързо, защото тревожността кара хората да контролират. В една група, в която има такава критична емоция, се образува критична маса и много лесно агресията става заразна", обясни психологът.

Според нея българското общество все още не е достигнало тавана на тази тревожност и агресия. Александра Петрова обясни, че през последните години наблюдава тенденция сред младежите, които все повече търсят силни ролеви модели сред фигурите от 90-те години на ХХ век. Причината за това е, че те нямат авторитети в настоящето, които да бъдат техния ролеви модел. "Най-големите от Алфа поколението и най-малките от Z поколението са тийнейджъри, които разбиват всички норми и граници. Не че другите поколения не са го правили, но те го правят по много по-радикален начин, защото от много ранна възраст разбиват авторитетите. От много рано тези деца се каляват в това да правят групички, от много рано те създават обекти на тормоз и стават изобретателни. От много рано те са дигитално съвместими с всички устройства и там всичко се случва много наготово, много бързо и емпатията не се развива. Те нямат авторитети, имат екстремни и крайни ролеви модели, а това води до липса на емоционална интелигентност. Така другите хора стават просто предмети и спрямо тях могат да проявят вербална и физическа агресия", обясни психологът.

Така групите стават авторитетите на децата, не техните учители и родители, които са много далече от начина на комуникация и мислене на тийнейджърите, допълни тя.

Много важно е родителите да говорят с децата си за емоциите им, подчерта тя. "Емоциите, как се чувстват, кое ги наранява, какво се случва в тях – тези разговори понякога са много трудни, защото тийнейджърът поначало не е склонен да споделя."

Всички възрастни са отговорни за проявяваната от тийнейджърите агресия, смята Александра Петрова. "Онова, което правят те, е търсене на тяхната справедливост и формиране на тяхната идентичност, макар и по недобър начин, защото ние не сме им дали ролевите модели, не сме им дали сигурността, не им даваме съпричастност, не сме достатъчно емпатични. Всъщност ние сме техният разум – те функционират още само на ниво емоции и тепърва ще развиват своя разум и идентичност", обясни психологът.