18:35 / 16.03.2026
3231
В практиката си наистина често срещам родители, близки на деца, които търсят консултация за това как да говорят децата по важните и трудни теми. Такива теми могат да бъдат раздяла между родители, загуба и смърт в семейството, тежки заболявания на сили или бедност, но сред тези трудни разговори в момента и назад във времето казах, още от 2022 година много силно стои в ежедневието ни и темата за войната. Тази тема поражда много въпроси. И притеснения, както от децата, така и у възрастните. Това каза клиничният психолог в Клиниката по детско-юношеска психиатрия "Св. Никола" в УМБАЛ "Александровска" Александра Антонова в предаването "Утрото на Фокус" по Радио ФОКУС.
И допълни: "Военните конфликти са силно стресиращи събития за хората като цяло, защото те не са част от нормативния жизнен цикъл, както например, порастването, започването на училище или други естествени промени в живота на децата и хората, затова хората биха имали по-малко знания и опит как да говорят за децата на тази тема. И като цяло, когато говорим за децата и темата за войната, тази тема е много обширна и сложна. И начинът, по който едно дете ще я разбере, зависи много от възрастта му, от нивото му на разбиране, от личния му опит със стресиращи събития досега в живота му и от това колко така информация достига до него. И разбира се, не на последно място има значение самото дете, темпераментът на това, дете и неговите индивидуални особености".
"Ако така трябва да отговоря кратко на въпроса, дали трябва да говорим с децата за войната, бих казала "да". В повечето случаи е по-добре да говорим с децата по тази тема, отколкото да я избягваме. Като разговорите, обаче трябва да са силно съобразени с възрастта на детето и със самото дете индивидуално. Защото в развитието на децата има периоди, в които те са по-чувствителни и сензитивни, други, в които са по-стабилни, което е свързано с етапите на развитие, преминаването на самите тях през нормативни кризи в развитието и съответно промени в живота им, както войната, което е едно ненормативно събитие, нещо, за което хората не са подготвени за него", казва клиничният психолог.
И добавя: "При по-малките деца е подходящо разговора да започне, ако те самите задават въпрос. При по-големите деца и юноши, особено към 14-15 годишна възраст, темата може да бъде въведена от връстниците. Защото те вече имат много голям достъп до информация през Интернет, социални мрежи и новини. Децата често стават свидетели на разговори у дома, навън, в училище, виждат, слушат новини по телевизията и различни видове информационни медии, но разбирането им по тази тема наистина е силно обвързана с възрастта и затова разговорите, инициирани от възрастни или от самото дете, трябва да бъдат много силно съобразени с възможността на детето да разбере. И информацията да бъде поднесена по достъпен за тях начин".
