Психолог: Опасното в играта "Червена врата, жълта врата" е докарването до състояние на транс

A A

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Опасното в играта "Червена врата, жълта врата" е докарването до състояние на транс. Докато за някои деца това е просто въображение и те просто си фантазират, за тези с по-слаба психика това е истински страх и тревожност, които могат да отключат някакви травми. Това каза Димана Додова от #КиберЗНАМ – психолог и обучител по дигитална култура, киберпсихология и емоционално здраве, в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова.  

Много важна е ролята на "пътеводителя“, който въвежда в транс "пътешественика“ в подсъзнанието му, отбеляза тя. "Идеята е, че се появяват различни картини като спомени или преживявания. Много от тях са травми или негативни спомени, които добиват някакви образи, понякога човешки. Именно така могат да се отключат страховити преживявания. Има деца, които дори не успяват да се събудят от играта. Това е ролята на "пътеводителя“ – да знае как да изкара другия участник от това състояние на полутранс“, обясни Додова.

Това, което прави игри като "Червена врата, жълта врата“, "Синият кит“ и "Момо“ толкова популярни, е световната сензация, която предизвикват именно чрез разпространение на дезинформация. "Фалшиви профили и анонимност засилват този ефект. Фалшивите профили за предизвикателствата се усещат много лесно, защото те стоят зад определена профилна снимка“, отбеляза Димана Додова.

При децата под 12-годишна възраст много популярни са т.нар. "верижни вирусни игри“, които могат да са много безобидни за възрастните, но у децата могат да събудят усещане за страх и тревожност, които може да стигнат до кошмари и паника. "Често при малките деца тези неща могат да се усетят именно с чести кошмари, страх да спи само и на тъмно“, допълни психологът.

Ключовото умение, което децата трябва да развият още в ранна възраст, е критичното мислене. "Това е много важно не само за интернет, но и за реалния живот. Диалогът с детето е ключов в такива ситуации. Всичко това се упражнява чрез игри, методи, разговори, за да се развие умението на децата да мислят критично, да могат да дълбаят, да виждат риска и да знаят как да се справят. Това може да стане чрез конкретни обучения, видеа и статии, но може да стане и просто през разговор и примера на родителя“, обясни Додова.