06:30 / 05.11.2026
444
Екраните са неизменна част от съвременното ежедневие, но прекомерната им употреба в ранна детска възраст може да окаже негативно влияние върху речевото и емоционалното развитие на децата. Телефоните, таблетите и телевизорите не могат да заместят живото общуване, което е от ключово значение за усвояването на речта и изграждането на социални умения. Това обясни психологът и логопед Дарина Герганова в интервю за ФОКУС.
По думите ѝ темата за влиянието на екраните върху детското развитие е сред най-често обсъжданите с родителите в логопедичния ѝ кабинет.
"Днес екраните наистина са част от ежедневието ни, но е важно да разберем, че детето усвоява речта най-пълноценно чрез живото общуване. Когато разговаряме с него, то вижда нашето лице, наблюдава изражението ни, чува интонацията ни, опитва се да ни подражава по някакъв начин, дори да се усмихне. Екранът не може да осигури същото взаимодействие“, подчерта специалистът.
Според Герганова една от основните опасности при прекомерното екранно време е ограничаването на възможностите детето да общува активно с хората около себе си. Тя обясни, че в практиката си често среща деца, които прекарват продължително време пред телевизора или телефона. По думите й това може да се забележи още при първоначалния контакт с тях.
"Често идват деца в логопедичния кабинет и аз много бързо разбирам, че те са оставяни пред екрана, защото на тях не са им интересни моите игри и карти. Те са свикнали постоянно да се сменят различни неща от телевизора или сами да скролват, ако им е даван телефон. Един специалист може да усети това още в първите 10 минути работа с детето“, разказа тя.
По наблюденията ѝ част от тези деца проявяват повишена двигателна активност и изпитват затруднения да задържат вниманието си върху една дейност за по-продължително време.
"Повечето от тези деца са хиперактивни. Защо? Защото не са свикнали да стоят на едно място за повече от пет минути. Когато им се дава таблет или телефон, те нямат търпение и постоянно сменят това, което гледат“, обясни Герганова.
Тя подчерта, че особено важно е родителите да следят не само колко време прекарват децата пред екраните, но и какво съдържание гледат. Може ли детето да знае английски думи, но да изпитва затруднения с българския език?Малките деца, екраните и чуждите езици
Друг проблем, който логопедът наблюдава в практиката си, е свързан с усвояването на думи от чуждоезиково съдържание. Според Герганова е възможно детето да запомня думи, числа и цветове на английски език от видеоклипове, без непременно да разбира тяхното значение.
"Детето може да запомни думи и изрази от телевизията на даден език, но това не означава непременно, че разбира значението на тези думи. Може да ги произнася, защото ги е запаметило“, посочи тя. Като пример специалистът даде случаи от логопедичния си кабинет, при които деца назовават цветовете на английски, но изпитват затруднения при разпознаването им.
"Много деца идват в моя кабинет. Питам детето какъв е този цвят и то казва "red“, тоест червен. Някои деца имат разбиране, но има и такива, които не разбират. Може да ми каже "red“, а всъщност цветът да е жълт“, разказа Герганова.
По думите ѝ родителите трябва да обръщат особено внимание на езика, на който е съдържанието, което детето гледа, особено в ранна възраст. Тя препоръча при най-малките деца да се предпочита съдържание на езика, който се използва в семейната среда.
Според специалистът е препоръчително децата до тригодишна възраст да не бъдат оставяни пред екрани. Тя уточни, че екраните не трябва да бъдат разглеждани единствено като нещо вредно, тъй като при подходящо съдържание и родителски контрол могат да имат и образователна функция.
"Не казвам, че трябва изцяло да се ограничат екраните и въобще да не се гледат. Много често те ни помагат дори в нашата терапия, в нашата работа. Но просто трябва да бъде под родителски контрол“, уточни специалистът. Грешките на родителите
Един от най-съществените проблеми, които Герганова открои, е свързан с поведението на родителите, които често предугаждат желанията на децата си, без да ги насърчават да ги изразяват с думи. "Детето просто няма нужда да говори. Много често виждаме грешките на родителите. Идва детето в логопедичния ми кабинет и просто протяга ръка към шишето, а майката му дава вода“, разказа тя.
Специалистът описа и разговор с майка, която обяснила, че разбира какво иска детето ѝ, без то да има нужда да го казва. "Аз я питам: "Защо му го даваш? То не го поиска“. А тя ми отговаря: "То иска вода“. Питам я защо не го е попитала дали иска вода, а тя казва: "То няма да ми отговори. Аз го разбирам само като го погледна“.
Според Герганова подобно поведение може да ограничи възможностите на детето да упражнява речта си в ежедневни ситуации.
"Ние, родителите, често взимаме функциите на децата си. По този начин те нямат нужда да разговарят с нас. Познаваме детето много добре, знаем какво ще поиска и му го даваме“, обясни тя.
По думите ѝ същият проблем възниква и когато телефонът или таблетът се превърнат в основно средство за занимаване и успокояване на детето.
Каква е връзката между екраните, тревожността и агресията?
Психологът обърна внимание и на емоционалното развитие на децата, като посочи, че затрудненията в общуването могат да бъдат свързани с прояви на тревожност и агресивно поведение. Според нея родителите невинаги успяват да разпознаят причината за детския плач или раздразнение и понякога прибягват до екрана като най-бърз начин за успокояване.
"Детето плаче, но плаче, примерно, защото иска да гледа телевизия. Но ние сигурни ли сме, че иска точно това? Или плаче, защото не е разбрано, не сме го попитали как му е минал денят?“, коментира тя.
"В това забързано ежедневие родителят се опитва да бъде много добър, да дава пример на детето си, но го няма това време, в което да разговаря с него. Живият контакт е най-важен“, подчерта тя.
Специалистът посочи, че зад тревожното или агресивното поведение на детето може да стои проблем, който то не успява да изрази с думи.
"Много често тези деца, които по-късно проговарят и са зависими от екраните, проявяват и агресия, защото не са разбрани. Не могат да изразят желанията си, как се чувстват, дали нещо ги боли, дали искат да вземат играчка от друго дете. Когато не можем да го изразим и да го изкажем, ние просто показваме с действията си това, което искаме да се случи“, обясни Герганова.
Тя допълни, че когато детето прекарва продължително време пред екрана, то получава информация, но не участва в реален разговор. "Те му говорят, но той не говори. Няма я тази потребност да говори“, обобщи специалистът.
Как родителите могат да насърчат детето да говори?
Дарина Герганова препоръча на родителите да отделят повече време за съвместни занимания и игри, включително през почивните дни. Според нея е важно възрастните да общуват с детето на неговото ниво не само в преносен, но и в буквален смисъл.
"Живият контакт не може да замени нищо друго. Наистина трябва да се опитват да играят с тях, да застават на тяхното ниво, защото дечицата са малки“, посочи тя.
Логопедът обясни, че когато родителят иска да научи детето на нова дума, е добре да застане срещу него, така че то да може да наблюдава лицето и изражението му.
По думите ѝ подобно общуване е важно не само за развитието на речта, но и за изграждането на емоционална връзка между родителите и децата.
Съвети към родителите
Герганова посъветва родителите да поставят ясни граници при използването на електронни устройства и да определят предварително както времето, така и съдържанието, което детето може да гледа. Телефонът в ресторанта – какви са алтернативите?
Относно често срещаната ситуация, при която родителите предоставят телефон на детето, докато семейството е на ресторант. Според психолога съществуват редица алтернативи, които могат да ангажират вниманието на малките деца, без да се налага използването на електронни устройства.
"Забелязвам, че в някои ресторанти вече има книжки или дават на детето лист с анимационни герои и моливи, за да оцветява, докато сервират храната. Това наистина е една добра алтернатива“, посочи Герганова.
Тя препоръча на родителите предварително да подготвят занимания за детето, когато планират излизане. "Друг вариант е родителят да си носи нещо в чантата, когато знае, че отиват на ресторант – любима книжка, нещо, което детето да разглежда или да оцветява. Това е добра алтернатива, докато дойде храната, а след това детето да вечеря или обядва заедно с родителите и да разговарят“, обясни специалистът.
По думите ѝ подобни занимания са приложими и при по-големите деца, включително в началните класове.
"Промяната трябва да започне от нас, родителите“ В края на разговора Дарина Герганова обърна внимание и на личния пример, който възрастните дават на децата си. Тя призна, че дори като психолог и майка понякога допуска грешката да използва телефона си по време на семейна вечеря.
"Освен че съм психолог, аз съм майка и родител. Много често и аз взимам телефона, защото го използвам по работа, чета имейли, които са ми писали, а съм на вечеря със семейството си“, сподели тя.
Според Герганова децата възприемат поведението на възрастните и често го повтарят, затова ограничаването на екранното време трябва да започне именно от родителите. "Промяната трябва да стане наистина от нас, родителите, защото и ние допускаме тази грешка. Когато аз си взема телефона и започна да отговарям на имейли, моето дете какво да прави? И то ще си вземе телефона. Логично е“, посочи тя.
"Ние трябва да сме примерът и да покажем на децата си кое е правилно и кое не е“, заключи психологът и логопед Дарина Герганова.
