Бием се заради поставена скоба, разменяме си юруци в мола пред очите на деца, изливаме кофи с фекалии върху общински служител. Какво отключва такива агресивни състояния?
"Ако трябва да търсим по-генерално обяснение, а не случай за случай, можем да ги обвържем с поредицата трагични събития, които ги предшестваха. Те нагнетиха напрежение в обществото. Обществото се разтревожи, че няма сигурност, няма контрол, с който да се запази животът - нито в градския транспорт, нито на пешеходната пътека, нито по атракционите, нито по заведенията. Винаги може да ни сполети най-лошото. Нивото на тревожност се вдигна в обществото и се получи социално заразяване. При такова ниво на тревожност е много лесно да преминем към по агресивни действия. Много е лесно да асоциираме институциите и тяхната отговорност за тези събития, да насочим гнева си и към тях", коментира социалният психолог Михаил Михайлов.
По думите му институциите са реагирали бързо и са вкарали хора в ареста, което е туширало донякъде чувството за социална несправедливост.
"Българското общество вече се научи да реагира, организира се и притиска институциите", каза Михайлов пред Bulgaria ON AIR.
Тайно обичаме агресията
Според него сред проблемите са нашият самоконтрол и нашето отношение към закона, но най-големият е нарцисизмът в обществото, а не толкова емоционалната интелигентност.
"От една страна ставаме по-чувствителни към агресивните прояви и реагираме, но тайно в себе си като общество обичаме агресивния модел на поведение, с който сме над правилата", добави психологът.
Той обясни, че нарцисизма може да го приемем като фактор, но не е само той - след като другите започнат да правят дадено нещо и ние започваме да го правим - това е социално заразяване.
На въпрос вярваме ли на институциите, Михайлов отговори, че нямаме никакво доверие в институциите и смятаме, че има несправедливост.
"Институциите трябва да си заслужат доверието", подчерта психологът.



18:09 / 29.08.2025
1974





