Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Българите заявяват, че колкото и все по-голямо да става присъствието на политическото съдържание, на което се натъкват в социалните мрежи, то не оказва влияние върху преценката им дали и за кого да гласуват. Това сочи социологическо проучване на тема "Общественото мнение за ролята на социалните мрежи в политическите процеси", проведено от изследователския център на Народното събрание. Проучването е проведено в периода 11-26 март 2026 г., интервюирани са 1000 пълнолетни български граждани.

Начинът, по който гражданите участват в политически дискусии в социалните мрежи, зависи не само от достъпа им до информация, но и от готовността им открито да изразяват политическите си позиции.

Анализът на данните от проведеното от БИИПЦ изследване показва, че почти една трета (32%) от интервюираните по-скоро не изпитват притеснения да изразяват политически мнения в социалните платформи. Респондентите, които не свързват въздържането от политическо изразяване със страх, вероятно изпитват по-малко притеснения при публичното споделяне на политически позиции в социалните мрежи. От това обаче не следва непременно по-висока политическа активност, а единствено по-ниска степен на декларативно самоограничаване по този индикатор.

Младите, политиката и социалните мрежи 

Въпреки че младите активно използват социалните мрежи, интересуват се от глобални проблеми, следят международни казуси и са катализатор на промени, те често остават извън реалната политика. Според анализ на експерти от програмата "Младежко партньорство“(Youth Partnership – инициатива на Съвета на Европа и Европейската комисия) политическите партии не успяват да привлекат младежите, които са по-заинтересовани от присъединяване към свободни групи по интереси, отколкото към традиционни форми на политическо участие.

Едва 11% от младежите са заявили, че са ангажирани с политически партии, като само 5% са техни членове 20. Социалните мрежи създават възможности за непосредствено изразяване на позиции, публично обсъждане на обществени въпроси и участие в политически дебати извън традиционните институционални канали. По този начин отделният гражданин вече не е само пасивен получател на политически послания, а потенциален участник в тяхното създаване,

разпространение и критики. Същевременно социалните мрежи се утвърждават и като инструмент за политическа комуникация, чрез който политически актьори достигат директно до различни обществени групи.