Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Преживелите инфаркт имат по-високи нива на малки пластмасови частици в кръвта си в сравнение с пациенти със сърдечни заболявания, които никога не са имали инфаркт, и хора с нормални кръвоносни съдове, снабдяващи сърцето, показва малко проучване от Италия, предаде Reuters.

Изследователи казват, че проучването на 61 пациенти допълва нарастващите доказателства, че замърсяването на околната среда може да повлияе на сърдечно-съдовото здраве.

Микро- и нанопластмаси са открити при 84% от оцелелите след инфаркт, 40% от пациентите с хронична исхемична болест на сърцето и 32% от пациентите с нормални коронарни артерии, според доклад в European Heart Journal.

Пациентите с инфаркт са имали по-голямо разнообразие от видове пластмаси в кръвта си. Най-често срещаният вид е полиетиленът, който често се използва в опаковки и потребителски продукти.

Изследователите са събрали и данни за това дали пациентите са пушачи и за излагането им на замърсяване през предходните две години. Пациентите, изложени на по-високи нива на замърсяване на въздуха в дългосрочен план, са били по-склонни да имат микропластмаси в кръвта си, а пушачите са били шест пъти по-склонни да имат микропластмаси в кръвта си.

Освен това, пушачите, изложени на по-високи нива на замърсяване на въздуха, са имали пластмаси в кръвта си, в сравнение само с 12,5% от пациентите, които не пушат и не са били изложени на по-високи нива на замърсяване на въздуха.

"Тези открития не доказват, че микропластмасите причиняват инфаркти, но разкриват силна връзка между експозицията на околната среда, микропластмасите в кръвта и сърдечно-съдовите заболявания“, казва в изявление ръководителят на изследването, професор Емануеле Барбато от университета Сапиенца в Рим и университетската болница Сант'Андреа.

Отбелязва се, че макар сърдечно-съдовите ефекти от излагането на пластмаса да са били до голяма степен спекулативни доскоро, нововъзникващите клинични доказателства показват, че пластмасовите частици могат да навлязат в кръвообращението и да се натрупат в съдовите тъкани, докато лабораторните експерименти показват, че те задействат ключови механизми на съдово увреждане.