10:58 / 11.06.2026
273
Повечето хора свързват ученето с училище, университет или някакъв курс. Нещо, което приключва в определен момент. Получаваш диплома, започваш работа и "истинският живот“ започва. Само че светът вече не работи така. Това пишат от ОГ "Светлина“.
Днес професии се променят за няколко години. Софтуерът, с който работиш днес, след две години може да изглежда остарял. Изкуственият интелект влиза в офиси, медии, банки, администрация, училища. И това не е история само за технологичния сектор. Засяга почти всяка сфера.
На този фон България изглежда странно спокойна по темата за ученето през целия живот. Данните на ОИСР от 2026 г. показват, че едва 21 процента от възрастните у нас участват в някаква форма на обучение след формалното си образование. Във Финландия този дял е над два пъти по-висок. Разликата не е само в доходите или достъпа до курсове. По-големият проблем е отношението към самото учене.
Много хора просто не виждат смисъл. Това е една от най-интересните части в доклада. При голяма част от българите, които не участват в обучение, причината не е, че няма възможности. Причината е, че не вярват, че ученето ще промени нещо реално в живота им. Тоест проблемът не е само организационен. Той е културен.
И честно казано, това започва много по-рано от зрелостта. Започва още в училище.
Ако детето свикне, че учи за оценка, за изпитване или защото "трябва“, трудно по-късно ще възприема знанието като нещо лично и полезно. Ако училището е място основно за запаметяване, а не за разбиране, мотивацията рано или късно изчезва.
Точно тук в последните години започна да се променя и разговорът за образованието.
Все повече училища и образователни организации говорят не само за оценки и резултати, а за адаптивност, емоционална устойчивост, умение да мислиш критично и да се ориентираш в свят, който непрекъснато се променя.
"Може би най-важното умение днес е адаптивността – способността да се ориентираш и да се развиваш в бързо променяща се среда“, казва Магдалена Димитрова, изпълнителен директор на образователна група "Светлина“.
Това звучи логично, особено когато се види какво се случва около училището, а не само вътре в него.
Изкуственият интелект например влезе в образованието много по-бързо, отколкото системите успяха да реагират. Учениците вече го използват ежедневно. Понякога за домашни, понякога за обяснение на задачи, понякога просто защото им е по-лесно да попитат чатбот, отколкото да търсят в учебника.
И тук има един капан. Ако детето няма навик да мисли критично, AI лесно може да се превърне в машина за готови отговори. Ако обаче ученикът знае как да задава въпроси, как да проверява информация и как да разпознава грешки, технологията може да бъде много полезен инструмент.
Затова все повече се говори за AI грамотност. Не като отделен предмет, а като умение. Как използваш технологията, без тя да започне да мисли вместо теб.
В "Светлина“ темата за изкуствения интелект не се разглежда като мода, а като част от по-голям въпрос - как учим децата да се справят със среда, която постоянно се променя.
Там често говорят за устойчиво образование, но не в абстрактен смисъл. По-скоро като комбинация от няколко неща: дете, което разбира защо учи, учител, който има време за реална връзка с учениците, и среда, в която грешката не е провал, а част от процеса.
Това е важна разлика.
В много училища все още съществува усещането, че грешката трябва да се избягва на всяка цена. Само че човек трудно се учи така. Особено в свят, в който след няколко години вероятно ще му се наложи да сменя умения, среда или дори професия.
Интересното е, че подобна промяна започва да се вижда и при самите учители. Международното изследване TALIS показва, че удовлетворението на българските учители от заплащането им е нараснало сериозно през последните години. Според
анализа 65% от българските учители са доволни от заплащането си, а това е ръст от 35 процентни пункта спрямо 2018 г. В същото време 42% от българските учители смятат, че учителите са ценени в обществото, а цели 96% са удовлетворени от професията си като цяло.
Има и повече хора, които влизат в образованието като втора професия. Това е добър знак.
Но същото изследване показва и друго. Много учители усещат, че имат нужда от допълнителна подготовка - не само за работа с технологии, а и за управление на класната стая, оценяване, нови методи на преподаване.
Това всъщност е нормално. Ако светът около училището се променя толкова бързо, няма как ролята на учителя да остане същата.
Днес ученикът има достъп до информация за секунди. Учителят вече не е единственият източник на знание в стаята. Но остава човекът, който помага на детето да разбере какво да прави с тази информация.
И точно тук технологиите могат да бъдат полезни, ако се използват разумно.
Платформи като AMA Coach например се опитват да използват AI по начин, който подкрепя ученето, а не просто дава готови отговори. Системата проследява как учи детето, къде среща трудности и какъв тип обяснения му помагат най-много. Съдържанието е подготвено и проверено от учители, а идеята е ученикът да стигне сам до решението, вместо просто да го получи.
Това вероятно е по-разумният подход към AI в образованието. Не забрана, но и не безконтролно използване.
Защото технологията сама няма да оправи училището. Има неща, които не могат да бъдат автоматизирани - доверието, мотивацията, отношението между учител и ученик.
В крайна сметка доброто образование вероятно няма да се познава по това колко е "дигитално“, а по нещо много по-просто. Дали детето излиза от училище с желание да продължи да учи и след него.
Ако това липсва, всички реформи рано или късно удрят таван.
