Само седмици след като Конституционният съд обяви за противоконституционна промяната в механизма за определяне на магистратските възнаграждения, проектобюджетът за 2027 г. отново предлага тяхното фиксиране чрез временно бюджетно правило. Това се казва в становище на Асоциацията на прокурорите в България, цитирано от ФОКУС.
В Решение № 17 от 20 октомври 2026 г. Конституционният съд подчерта, че стабилността на уредбата на магистратските възнаграждения е част от гаранциите за независимостта на съдебната власт. Този принцип не може да бъде заобикалян с ежегодни изключения.
Затова Асоциацията на прокурорите в България настоява за устойчив законов механизъм, основан на обективни икономически показатели, а не за решения, които се променят с всеки следващ бюджет. Замразяването на възнагражденията при растящи цени означава реално намаляване на доходите и отслабване на една от гаранциите за независимост.
Проектът предвижда и премахване на средствата за тога и облекло, както и промени в личните осигурителни вноски. АПБ настоява всички последици да бъдат изчислени открито и компенсациите да бъдат изцяло финансово обезпечени.
Най-несправедливо обаче е посегателството върху доходите на съдебните служители. Деловодители, секретари, призовкари и други специалисти получават най-ниските възнаграждения в системата, а без тях нито едно дело и нито една преписка не могат да се движат.
Обявеното увеличение от 5% губи смисъл, ако едновременно се отнемат средствата за облекло. Това не е реално увеличение. Това е даване с едната ръка и отнемане с другата.
АПБ настоява средствата за тога и облекло да бъдат запазени, увеличението за служителите да бъде гарантирано и да се представи точен разчет какво реално ще получават хората през 2027 г.
Независимостта на съдебната власт не е бюджетна привилегия. А икономиите не могат да започват от хората, които получават най-малко и без които правосъдието спира.



15:21 / 10.11.2026
283




