През 2023 г. се очаква все още високата инфлация и покачването на лихвените проценти значително да ограничи потреблението и инвестиционната дейност в ЕС и други развити икономики, като годишните темпове на растеж на БВП ще се забавят. Това сочи пролетната макроикономическа прогноза 2023 г. на Министерството на финансите.

Постепенно подобрение на външната среда се очаква през 2024–2026 г.

През 2022 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт на България бе 3.4%. През 2023 г. се прогнозира забавяне на растежа до 1.8%, под влияние на влошените външно търсене и условия на финансиране, в среда на нарастващи лихвени проценти. В останалите години от прогнозния период повишаването на доверието сред икономическите агенти ще подкрепи нарастването на потреблението на домакинствата и частните и инвестиции.В резултат, растежът на БВП ще бъде между 3-3.3%.

През 2022 г.темпът на растеж на заетите лица се ускори до 1.3% след отпадането на всички ограничителни мерки срещу COVID-19. Този темп е оценен да се забави до 0.4% през 2023 г. в съответствие с очакванията за цялостно ограничаване на икономическата активност в страната, породено от предизвикателствата във външната среда. Коефициентът на безработица за 2023 г. е оценен на 4.1%, като до края на прогнозния период се очаква да се понижи до 3.8%.

Нарастването на доходите ще остане относително високо и през 2024 г., след което ще се забави с по-голяма стъпка.

Средногодишната инфлация, според ХИПЦ, се очаква да се понижи от 13.0% през 2022 г. до 8.7% през 2023 г. През следващите години прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като цените на енергийните стоки ще отчитат спад. Компонентите на базисната инфлация ще имат водещ принос за повишението на общия ХИПЦ.

През прогнозния период се очаква запазване на устойчивата външна позиция на страната. Дефицитът по текущата сметка ще се запази без съществени изменения през 2023 г., след което ще се увеличи през 2024 г., движен основно от изпреварващото нарастване на вноса Изготвен е и алтернативен макроикономически сценарий, отчитащ потенциални рискове пред прогнозата. В него се разглежда вариант на по-слабо външно търсене и по-голямо понижение на международните цени на суровините. В резултат от направената симулация и използваните допускания, растежът на БВП би бил по-нисък спрямо основния сценарий през 2023 и 2024 г., след което леко ще се повиши.

Нивото на БВП по постоянни цени в алтернативния сценарий ще остане по-ниско спрямо базовия до края на прогнозния период. Инфлацията леко ще се повиши през 2023 г. в резултат на обезценяването на еврото спрямо долара, но ще остане по-ниска спрямо базовия сценарий в периода 2024–2026 г.