11:20 / 30.03.2026
7761
"Читалищата са горди с традицията, която представляват. 170 години в България имат само килийните училища и Българската православна църква." Това каза в интервю за предаването "Метроном" на Радио ФОКУС председателят на Съюза на народните читалища проф. д-р Николай Дойнов.
Проф. Дойнов отбеляза, че читалищата се раждат като естествена необходимост на обществото. "Тяхната устойчивост идва от това, че са нужни на хората – като място за общуване, просвета и съхраняване на идентичността", обясни той. По думите му още през XIX век те се утвърждават като "обществена къща", в която българите се събират, обсъждат важни въпроси и изграждат национално съзнание.
Той припомни, че първите читалища се появяват в контекста на културното пробуждане по време на Възраждането, когато чрез книги, вестници и просветна дейност започва формирането на модерното българско общество. "Създаването на народно читалище означава и осъзнаване на понятието за народ", посочи проф. Дойнов.
Въпреки историческата си значимост, днес читалищата са изправени пред сериозни предизвикателства. Сред основните проблеми той открои демографската криза и обезлюдяването на малките населени места. "Когато няма хора, читалището започва да се пита за кого работи", заяви той.
По думите му липсата на млади хора и активна средна възраст затруднява дейността на институциите, а в много населени места читалищата функционират предимно сезонно. "Остават пенсионерите, а децата идват само през ваканциите", допълни председателят на съюза.
Проф. Дойнов акцентира и върху нуждата от по-сериозна държавна подкрепа и промяна в отношението към читалищата като културен фактор. Според него те често не се възприемат като пълноценни производители на културен продукт. "Трябва да се преодолее разделението между професионална и самодейна култура", каза той.
Като възможност за развитие той посочи отварянето на читалищата към нови дейности, включително популяризиране на местната история и традиции. "Историята на всяко селище е капитал, който може да върне интереса на хората и дори да привлече българи от чужбина обратно към родните им места", подчерта проф. Дойнов.
Той отбеляза още, че в някои населени места чуждестранни граждани, закупили имоти в България, също проявяват интерес към възстановяване на читалищната дейност, виждайки в нея център на общността.
"Силата на българския дух може да бъде отключена именно чрез читалището", заяви проф. Дойнов и допълни, че бъдещето на тези институции зависи както от държавната политика, така и от активността на местните общности.
