22:32 / 12.06.2026
269
Априлското въстание не е изолирано историческо събитие, а е неразделна част от революционната вълна, обхванала Европа през XIX век. Това заяви директорът на Института за балканистика с Център по тракология към БАН проф. Румяна Прешленова в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС с Цоня Събчева. Разговорът бе посветен на 150-годишнината от Априлското въстание, превземането на кораба "Радецки“ и гибелта на Христо Ботев.
"Моето дълбоко убеждение е, че Априлското въстание е част от революционната вълна, обхванала цяла Европа в продължение на 100 години, в която се преплитат не само въстания и революции, но и войни за национално обединение“, подчерта гостът.
По думите ѝ философията, подготовката и тактическите методи на българските революционери показват безспорната връзка с европейските освободителни движения. "Нашето най-голямо въстание през април и май 1876 година е тясно свързано с революционния кипеж в Европа през XIX век“, заяви проф. Прешленова.
Тя посочи, че Великата френска революция поставя началото на идеите за свобода и национално освобождение. "Френската революция издига познатия на всички лозунг за свобода, братство и равенство и разпръсва светлината във всички поробени държави в Европа по това време“, отбеляза историкът.
Особено силно влияние върху българското националноосвободително движение оказва италианското Рисорджименто и неговите лидери Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди. Според проф. Прешленова през 1869 г. представители на Тайния български централен комитет се срещат с Мацини в Лондон, за да поискат съвети за освобождението на България.
"Мацини съветва да бъде изградена тайна комитетска организация в страната, да бъдат организирани въоръжени чети извън пределите на българските земи и да се търси подкрепата на великите сили“, разказа тя и допълни, че тези идеи впоследствие са реализирани от Васил Левски и българските революционери.
По думите ѝ Гарибалди също се превръща в пример за българските борци за свобода. "Той има ореола на водач, на вдъхновител, на герой, на смел мъж и като такъв служи като идеал за българските революционери“, каза проф. Прешленова.
Тя подчерта и европейските влияния върху изграждането на българската държавност след Освобождението. Според нея идеите на белгийския конституционен модел достигат до Учредителното събрание в Търново и оказват влияние върху създаването на Търновската конституция.
"Основният закон на българското княжество те не приемат да се нарича органически устав по руския образец, а го наричат конституция, така както е в белгийския случай“, обясни тя.
Проф. Прешленова отбеляза още, че българите активно участват и в Гръцката война за независимост. По данни на академик Николай Тодоров най-малко 1000 българи се включват във въстаническата армия, а трима от тях достигат генералски чин.
"Българите възприемат борбата за независимост като една общоевропейска идея и борбата за освобождение като кауза за всеки, който е привързан към свободата, независимостта и човешките права“, заяви директорът на Института за балканистика.
В заключение проф. Прешленова призова българската история да бъде разглеждана в по-широк контекст. "Българската история трябва да се стремим да разглеждаме в общобалкански и общоевропейски план, а не като отделни затворени регионални наши събития. Винаги по-широкият поглед и по-широкият контекст дават дълбочина на мисълта и възможност за по-сериозен анализ“, каза тя.
