Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Основната цел на експедицията бе да потърси паралели с нашето древно минало с древните култури в Централна Азия в езическа България от VII до IX век за потвърждение на основните теории за произхода на древните българи. Това каза в предаването "Метроном" на Радио "Фокус" историкът проф. Пламен Павлов, член на първата българска научна експедиция в подножието на Саяно-Алтайския планински масив в Монголия с ръководител проф. д.и.н. Николай Овчаров.

"Искахме да се запознаем с един район, който има много силно въздействие както върху нашата история, така и върху Европа и цяла Азия. Още древните наблюдатели наричат Централна Азия един врящ котел, от където започват събитията, което се потвърждава от редите процеси, като започнем още от праисторически времена, по-късно с Великото преселение на народите, предизвикано от хуните, и разбира се за мен конкретно много важно беше да видя централните селища на световната Монголска империя, която оказва много силно въздействие върху Второто българско царство – последици, за които ние много често дори не подозираме, а те са факт."

По думите му експедицията е била тежка, но много полезна. "Видяхме места, за които ние сме чели, за някои пък дори не сме и чели, но да ги види човек на място, да усети самата атмосфера е нещо изключително важно за човек, занимаващ се с наука. И въпреки всичко, въпреки че се изморихме невероятно, сме изключително радостни от това, че имахме възможност да имаме подобно приключение, пътешествие и експедиция и да видим столицата на синовете на Чингис хан Хархорин или някогашния Каракорум."

Един от обектите им на изследване са петроглифите от късния палеолит в Монголия, които са обособени в три комплекса в най-югозападната част на Монголия и са под егидата на ЮНЕСКО. "Петроглифни рисунки започват от 40 хиляди години преди нас и някои продължават до времето на монголската империя на Чингис хан. Там можем да видим и въоръжение, и конници, и интересни животински видове, които се срещали някога там, да речем мамути, носорози, разбира се двугърбите камили, които ги виждаме и днес в Монголия."

Друг интересен момент по време на експедицията е срещата на екипа с един от последните шамани и запознаването им с автентични шамански практики. "Те не бива да се прилагат едно към едно към това, което имаме у нас, но все пак в Плиска и в Велики Преслав имаме рисунки на шамани. Така че за един много широк кръг от народи, включително индоевропейски, каквито според съвременната наука са основно древните българи, тотемизма, обожествяването на природата, контактът с отвъдното е бил много важен. Това бе много полезно да се види и да си обясним малко или много и някои страници от нашето предхристиянско минало, които знаем, че битуват в едни определени пластове от нашето съзнание и култура и до наши дни. Освен това успяхме да усетим атмосферата на един номадски народ, каквито са  монголците, и да видим самата природна среда."