Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

За Левски свободата не е просто едно политическо състояние на българското общество, но законност, ред, справедливост, ясни правила, по които трябва да живеят гражданите на държавата. Българската свобода има още едно име и това е Васил Левски. Това каза историкът проф. Пламен Павлов в предаването "Метроном“ на Радио "Фокус“. 

Той е автор на три книги за Апостола – "Васил Левски: Най-добрият ни българин“, "Алманах. Васил Левски – стратег и творец на революцията“ и "Левски: Другото име на свободата“.

Той отбеляза, че годишнината от рождението на Апостола, която отбелязахме на 18 юли, е 185-а, не 188-а. "От 2021 г., благодарение на едно откритие на д-р Григор Бойков и интерпретацията, която направиха той и проф. Пламен Митев, е ясно, че Левски е роден през 1840, а не през 1837 г. Той си отива от този свят на Христова възраст“, уточни проф. Павлов.

Васил Левски има добра военна подготовка, която получава в Първа и Втора българска легия. "Много се интересува от военните въпроси и затова има реалистични и модерни планове за освобождението на България, съвсем не романтични, а стъпващи на здрава основа – да се подготви една армия от последователи, те да бъдат добре въоръжени с модерно оръжие и да се пристъпи към практическо решаване на въпроса, с въстание или с ултиматум към Високата порта, че българите не са второ качество хора и не могат да бъдат в неравноправно положение спрямо сърби, румънци и гърци, т.е. те имат всички права да имат своя самостоятелна държава“, разказа проф. Павлов.

Идеите на Левски се оказват непреходни и те намират реализация в българското освободително движение в Македония и Одринска Тракия. "Левски се бори за свободата на поробените българи в България, Тракия и Македония. Той прави една или две обиколки в Македония, макар и кратки, и пише до свой съратник в Македония, че организацията се разширява от Дунава към вътрешността и следващият етап е към Македония и Тракия“, уточни историкът.

Васил Левски би бил невъзможен без армията от свои съратници, отбеляза проф. Павлов. "В комитетите на Левски основата са предприемачи, търговци, занаятчии, хора с модерни професии – лекари, аптекари, телеграфисти, свещеници. Комитетите, създадени от Левски, Вътрешната революционна организация на практика е основата на Априлското въстание и на Източната криза“, обясни той.