21:23 / 17.08.2026
58
Това е история за доброто. За онова тихо добро, което спасява човешки животи.
Като лекар ежедневно се сблъсквам със страданието на хората. Но виждам и другата страна - радостта, надеждата и благодарността в очите им, когато успеем да помогнем. Така започва разказът за негов колега на офталмологът проф. Александър Оскар.
Ето от работата на кой свой колега се възхити професорът:
Виждам, за съжаление, и негативното, понякога дори унизително отношение на част от обществото към лекарите и медицинските специалисти в България.
Но тази история не е нито за благодарността, нито за обидите.
Тя е за хората, които са избрали лекарската професия, защото вярват в доброто. За онези лекари, за които чуждото дете никога не е просто "поредният пациент“.
Такъв човек е д-р Андрей Христов - неонатолог с огромен професионален опит и още по-голямо сърце.
Дългогодишен републикански консултант по неонатология за Централна Северна България, той е интензивен неонатален терапевт с богат опит в реанимацията и интензивното лечение на новородени, включително на най-малките и най-уязвимите екстремно недоносените деца.
Преди два дни д-р Христов, с когото дотогава не се познавахме, ми се обади по телефона.
Още от първите му думи усетих емоцията и тревогата му. Ставаше дума за недоносено дете с напреднала ретинопатия, чиито родители практически не се интересуват от лечението му. Бащата дори бил казал да го оставят без лечение, защото "то от само себе си ще се оправи“.
Детето е родено в 27-а гестационна седмица, с тегло едва 700 грама.
Помолих д-р Христов да ми изпрати снимки на очните дъна. След като ги прегледах, установих ретинопатия на недоносеното в III стадий - състояние, при което времето е от решаващо значение и без лечение детето може да загуби зрението си.
Поех ангажимент да го оперирам.
Оттам нататък д-р Христов направи всичко необходимо. Организира транспортирането на детето и не го остави само в нито един момент, въпреки че това не е негово дете и въпреки че собствените му родители не проявяват необходимата грижа.
Рано тази сутрин детето беше оперирано успешно.
И докато родителите му не се интересуват достатъчно, един лекар се интересуваше.
Един лекар се обади.
Един лекар настоя.
Един лекар организира всичко необходимо.
И благодарение на това едно дете получи шанс да вижда света.
Това е медицината, в която вярвам.
Не само знания, апаратура и операции. А съвест. Отговорност. Човечност. Да направиш необходимото за един човек, дори когато никой няма да разбере какво си направил.
Д-р Андрей Христов е истински български лекар с голямо сърце.
И тази история е прекрасен повод да кажем нещо, което твърде често забравяме:
Уважавайте българските лекари, медицинските сестри и всички медицински специалисти.
Сред тях има хиляди хора, които всеки ден правят много повече от онова, което пише в длъжностната им характеристика.
Понякога просто защото някъде има едно 700-грамово дете, което има нужда някой да се бори за него.
И днес д-р Андрей Христов беше този човек.
