През ХІІІ-ХІV век в България има вече изградена родова аристокрация, която е много подобна на феодалната аристокрация в Западна Европа. Това беше доста подценяван момент в нашата научна литература до момента. Това каза археологът проф. Николай Овчаров в предаването "Метроном" на Радио "Фокус". 

Именно на аристокрацията на Второто българско царство е посветено едноименното изследване на археолога, което е продължение на "Великите владетели на Второто българско царство". В книгата той свързва писмените извори за периода с данните от археологически проучвания.

В края на ХІІІ и началото на ХІV век в България съществуват замъци от феодален тип, разказа той. "Болярите и техните съпруги пък носят типични инсигнии и облекло, които показват ранга им в обществото. В края на ХІV век не само царете, но вероятно и някои от феодалите вече са имали свои гербове", разказа проф. Овчаров.

Османските завоеватели унищожават българската аристокрация и по този начин обезкървяват българския народ. "Завоевателите са запазили част от тези аристократи, и то без да сменят тяхната религия. За ХV век имаме данни за християнски спахии и за т.нар. "бронирани войници", или рицари, които са участвали в османската армия. Други пък напускат страната, но по-голямата част от тях са избити, за което говорят документи, на които не се обръща достатъчно внимание днес. Само в Бориловия синодик са споменати поименно над 40 души, за които се казва, че в края на ХІV век по време на героичната съпротива на цар Иван Шишман са положили костите си за Отечеството и за вярата на българския цар", разказа авторът.

Това, че България е оставена без аристокрация през ХІV век, оказва влияние и върху по-нататъшното развитие на историческите събития.

Проф. Овчаров планира да допълни изследването за периода на Второто българско царство с трети том, който ще бъде посветен на живота и ежедневието на обикновените хора. "Той ще бъде условно наречен "Ежедневието на Второто българско царство“ и ще даде една цялостна панорама на живота в един от най-важните моменти в българската история", допълни изследователят.

Проф. Овчаров разказа и за планираната почти десетилетие българска научна експедиция в Северозападна Монголия. В продължение на две седмици тя ще проучва древните петроглифи и ще изучава бита на последните шамани в монголската част на планината Алтай.

Археологът обясни, че съществуват две основни тези за произхода на българите. Едната е преобладаващата допреди 30 години тюрко-алтайска теория, според която българите се формират в Алтайските планини или в Централна Азия и в рамките на империята Хунну. При нейния разгром и при Великото преселение на народите те се насочват към Европа. В последните години популярност добива иранската теория, според която българите са се формирали в Северен Кавказ и Северен Афганистан.

"Моята теза е компромисна между тези два варианта. Българските племена през първите векове на новата ера всъщност са много нееднородни и различни. Дори при формирането на Велика България сред тях има кутригури, оногундури и други. Т.е. твърде вероятно е да има и племена, които са повлияни от тюркска култура, както и племена като аланите, повлияни от иранската култура. Когато през V-VІ век в Северен Кавказ става формирането на българския народ, там влизат всички тези елементи. Това го виждаме и в Дунавска България след създаването й през 681 г. Там имаме ирански заемки – не само в Мадарския конник, но и в капищата, които вероятно са били светилища на огъня. Същевременно по стените на Преслав виждаме изобразени танцуващи шамани със сигурни аналогии точно в Алтай", обясни проф. Овчаров.

В българо-монголската експедиция участие ще вземат и историкът проф. Пламен Павлов, деканът на Историческия факултет и заместник-ректор на Великотърновския университет проф. Николай Кънев, председателят на Асоциацията на българите по света Младен Станев.