18:04 / 21.06.2026
5823
Имаме абсолютно потенциала да бъдем регионален лидер в областта на високите технологии, не само на Балканите, според нас, но и в Европа. Това се основава на някакви обективни, разбира се, показатели на първо място, близо два милиарда вече са вложени в България, в създаване на технологични цифрови свързаности, на цифрови системи, електронно правителство и така нататък. Разбира се, веднага си давам сметка, как се подсмихват слушателите ни, защото се чудят къде са тези пари. Истина е, че наистина има вътрешно свързани и изградени вече системи, които трябва обаче много рационално, много професионално да бъдат доизградени като една цялостна система, която да трансферира данни, която да ползва тези данни. Все още не виждаме такъв поглед и такова решение, за съжаление, но то е възможно, защото имаме пък и много експерти.
Това каза проф. Надя Миронова, декан на факултет "Управление и администрация" в УНСС и директор на регионалния център на университета в Хасково, един от вдъхновителите на гражданската платформа "Мисия 100" в предаването "Метроном" по Радио ФОКУС.
И добави: "В последните години, десетина, може би, България се славеше като страната с най-много програмисти и с най-много фирми, които обслужват водещи технологични гиганти, световни технологични гиганти в областта на програмирането. Ние имаме и в момента около 23 хиляди ученици, които се обучават в специалности, свързани с технологиите и с програмирането. Около 20 000 студенти имаме за това, които също се обучават в свързани специалности.
Т.е. ние имаме един добър ресурс, който можем да използваме. Въпросът, разбира се, е в управленските решения. Тъй като ние от една страна, се нуждаем от законова среда, от друга страна от технологична среда и от трета страна от социалната предварителна система, която ще може да обере недостатъците, за да не превръща изкуствения интелект във враг на хората и да се стигне до отрицание или пък напротив до нарушаване на качеството на живот на хората и на тяхното щастие и на тяхната сигурност, на спокойствието им, че ще живеят все по-добре в този технологичен свят, вместо обратно, че са застрашени".
Според нея стратегия за изкуствения интелект е е крайно необходима: "Първо защото, както вече споменах, според мен, чисто в социален план, социално-икономически план, това наистина е непозната трансформация. Трансформация, която разглеждана в различни елементи, мерки и така нататък, може да доведе до негативни социални процеси, ако не бъде предварително прогнозирана, ако не бъде направена като система от свързани дейности, от свързани системи и съпортващи мерки в образованието, в социалната защита и закрила, в киберсигурността, в прости неща, като как ще се възползват хората от това, че да кажем, машините ще ги заменят на работните им места".
Проф. Миронова настоява за това дигиталната трансформация и развитието на изкуствения интелект да се превърнат в национален приоритет. На въпрос по какъв начин това може да се случи, професорът споделя, че на първо място трябва да бъдат обхванати всички аспекти на този проблем.
"На второ място ние трябва много бързо да подготвим кадри, които могат да се справят с новите технологии", казва тя.
"И на трето място, разбира се, трябва много ясно и отчетливо да създадем възможности да отключим всички системи през този код, както го наричаме ние в "Мисия 100" - култура, образование и духовност, които трябва да бъдат преплетени в тази стратегия и в една специфична управленска матрица, която ние сме разработили и която също популяризираме през тези наши форуми, която матрица всъщност казва точно това, когато планираме дейностите и парите в различните области на работа на държавата, ние винаги трябва да планираме и дейности, и пари, които са свързани с културата, с образованието и с духовността във всяка от тези точки, така че да гарантираме общ просперитет и да гарантираме това благосъстояние и благоденствие, което всъщност е стремежът на всеки човек, но на държавно ниво се реализира през управленски инструменти, стратегии и модели, за които сме готови", коментира още тя.
