България днес отбелязва 118 години Независимост. Чествания се проведоха в цялата страна, а по традиция кулминацията на празника бе отбелязана във Велико Търново. 

В историята независимост означава пълни суверенни права на самоуправление – собствено вътрешно конституционно устройство, собствен парламент, собствена икономическа политика, собствена културна политика и всякаква друга дейност, която се решава от народа, който е оторизирал своите управленски органи да го управляват или, както обичам да казвам по-често – да се самоуправляват. Това каза проф. Милко Палангурски от Института за исторически изследвания към БАН в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.

"С други думи, няма външна сила, която да влияе по насилствен път върху вътрешната и външната политика на страната. Това е най-мекото определение на идеята за независимост, която възниква с Великата американска революция, когато САЩ се откъсват от най-голямата по това време империя – Англия. Това е последвано от десетки народи и държави – вече над 200 в световната история, които винаги са се стремили да бъдат равноправни с останалите, както е записано и в манифеста на нашата независимост – цивилизовани народи", каза още гостът.

"Проучвал съм около 160 държави – никоя друга държава няма за национален празник договор между две други империи, които са се били за собствените си интереси и в крайна сметка около този договор се е появила една трета държава, каквото е в случая България. Никоя държава по света не празнува своя васалитет. Мисля, че само в Централноафриканската република има една такава държава в Сахара, която празнува нещо като собствена политическа автономия, която французите им дават началото на 60-те години", посочи проф. Палангурски.

По негови думи всички европейски народи имат празници, които са свързани с две неща – или началото на тяхната революция, или края на тяхната зависимост от външни политически сили и постигането на пълна независимост.

"Ако погледнем само нашия регион, който в крайна сметка излиза от Османската, Австро-Унгарската и Руската империя, защото тук става въпрос за всички държави, да кажем, от Словения през Унгария до Молдова и оттам до Кипър, на юг, те празнуват или своите революции, или своите независимости. Ние празнуваме нашето Съединение и нашата независимост, но националният ни празник не е свързан с никакви български усилия", заяви гостът.

"Всички тези европейски и балкански държави, особено балканските, са се появили на политическата карта, благодарение на някои руско-турски, англо-турски, френско-турски и така нататък конфликт. Но никои от тези държави и народи не приемат, че това може да бъде техен национален празник Или хората празнуват това, което са постигнали сами – започнали сами, завършили сами, в зависимост от условията и мястото на развитие. Но ние, както обикновено, си търсим някакъв друг модел за подражание и приемане като национален празник", каза още проф. Милко Палангурски.

Повече по темата можете да чуете в аудиофайла.