Социалните мрежи дават нов живот на българския и балканския фолклор. Те превръщат традиционните песни и танци в популярно публично съдържание. Това коментира проф. Милена Беновска от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.
"След края на 90-те години фолклорът очевидно преживява интереса, по-скоро не самият фолклор, а интересът към него преживява бум в най-различни форми", посочи тя.
Според нея навлизането на Facebook и YouTube дава нов живот на местните традиции.
"Все по-голяма популярност придобиват спонтанните изпълнения на народни песни в домашна среда, които достигат до публика далеч извън родните места на изпълнителите", подчерта проф. Беновска.
Подобен процес се наблюдава и при фолклорните танци, като обхваща не само България, но и целите Балкани.
"Увлечението по фолклора е един вид отговор на глобализацията и на усилената миграция, свързана с глобализацията", коментира проф. Беновска.
Изкуственият интелект също започва да оказва влияние върху разпространението на народната музика. По думите на проф. Беновска в дигиталното пространство се оформя тенденция към създаване на общ балкански музикален език и уеднаквяване на звученето.
Тя даде пример с музикално студио в гръцкия град Лариса, което създава видеа с певица, генерирана от изкуствен интелект.
"Тази тенденция засега не застрашава местните фолклорни традиции, а може да допринесе за популяризирането на забравени песни", смята проф. Беновска.



22:00 / 09.11.2026
6877





