21:39 / 07.09.2026
121
Тези сравнително високи суми притесняват преобладаваща част от населението. И изглеждат не толкова реалистични. Това каза членът на Фискалния съвет проф. Богомил Манов в предаването "България, Европа и светът на фокус" с водещ Цоня Събчева, относно промените в пенсионния стълб.
Припомняме, че с предстоящите промени във втория пенсионен стълб, които предвиждат средствата да бъдат управлявани в три подфонда с различна степен на риск – динамичен, балансиран и консервативен. Очакваната средногодишна доходност при тях е съответно над 7%, между 4 и 7% и около 2-3%.
Според проф. Нанов именно начинът, по който се изчисляват очакваните натрупвания и бъдещите пенсии, може да създаде нереалистични очаквания у осигурените.
По думите му при изчисленията се използва математически модел за бъдещата стойност на натрупванията, но той се основава на редица предположения.
Първото нещо, което трябва да се направи, за да се определи пенсията, е да се изчисли натрупаният фонд в някакъв бъдещ период. Това не е нищо друго, освен да се използва формула за бъдеща стойност на анюитет“, обясни Нанов.
Той посочи няколко съществени слабости в този подход. Първата е свързана с допускането за постоянна доходност.
"Първата слабост е, че приемаме постоянна доходност“, каза Нанов и уточни, че в реалността доходността на финансовите пазари "варира силно“.
Според него използването единствено на средна доходност може да доведе до подвеждащи резултати.
Втората слабост според Нанов в е липсата на инфлацията в подобни изчисления.
"Не отчитаме инфлацията“, заяви той. Като пример посочи изчисление, при което номинално натрупаната сума е 247 000 евро, но след отчитане на инфлацията реалната покупателна стойност би била около 91 700 евро.
"Това е близо два пъти и половина от сумата, която се посочва като натрупана. Тоест при 2,5% инфлация виждате как сериозно се намалява сумата“, обясни той.
Третият фактор са таксите и разходите по управлението на средствата.
"Не се отчитат таксите. Ако фондът има такси за управление, транзакционни разходи и други разходи, реалната доходност за осигуреното лице въобще няма да бъде 7%.“
Романов посочи и четвръти проблем – предположението, че вноската остава фиксирана през целия период на осигуряване.
"Вноската обикновено е фиксирана. Ако се модифицира формулата, може и да е нарастваща. По принцип се приема една и съща величина на вноска, което не дава коректен резултат“, каза той.
Експертът обърна внимание и на т.нар. риск от последователността на доходностите. Две инвестиции могат да имат еднаква средна дългосрочна доходност, но да доведат до различно крайно натрупване в зависимост от реда, в който се реализират годишните резултати.
Най-важното според Нанов е разликата между математически модел и реална прогноза.
"Тази формула е много полезна като математически модел, но не трябва да се представя като прогноза“, подчерта той.
"Тя казва: ако внесем 100 евро всеки месец, доходността е постоянно 7%, няма такси и вноските са в края на месеца, след 40 години математически ще имате 247 000 евро. Тя обаче не казва, че реално ще имате 247 хиляди.“
Проф. Романов коментира и предстоящото разделяне на осигурените лица в трите подфонда според възрастта и оставащия период до пенсиониране. По думите му човек ще може да промени автоматично определения му фонд, но при подобен избор трябва да се отчита по-високият риск.
Според него, изборът зависи до голяма степен от отношението на всеки човек към риска.
